Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Зак пресуши остатъка от питието си и остави чашата си на стълбището.
— Тези мацки определено изглеждат така, сякаш крият по някоя малка срамна тайна в ръкава си.
— Как се досети? — подкачи го Спенсър.
— Всичко е въпрос на наблюдение, да обръщаш внимание на това, което правят хората. Както когато се срещнахме в ресторанта в неделя — знаех, че седиш на бара, защото се опитваш да избягаш от някого. Да си поемеш дъх.
Спенсър го плесна закачливо.
— Голям си лъжец.
Зак скръсти ръце на гърдите си.
— Искаш ли да се обзаложим? Понякога играя една игра, която се нарича „Тя не е онази, за която се представя“. На бас, че ще успея да открия повече тайни от теб.
Щом чу името на играта, Спенсър потръпна. Незнайно защо тя й напомни за пощенската картичка, която бяха получили предишната нощ. И въпреки че Спенсър се преструваше, че тя не означава нищо, вътрешно беше доста притеснена. Възможно ли е някой да знае за Ямайка? В курорта бяха отседнали много хора — Ноъл, Майк, онази групичка от Калифорния, с които ходеха да карат сърф, някакви щури купонджии от Англия и, разбира се, персоналът — но след случилото се Спенсър и останалите огледаха целия плаж и не видяха жива душа. Сякаш бяха последните хора на Земята. Освен ако…
Тя затвори очи и прогони тази мисъл от главата си. Никакви „освен ако“! Нямаше никакъв нов А.! Пощенската картичка беше чисто и просто съвпадение, късметлийско налучкване.
Група момичета от екипа на училищния вестник преминаха бързешком във всекидневната, понесли чинии, отрупани с кюфтета, картофи и сардини. Спенсър се обърна към Зак.
— Съгласна съм да играя на игричката ти. Но нали осъзнаваш, че аз познавам тези хора? Имам предимството да се намирам на мой терен.
— Тогава ще избираме хора, които не познаваш добре. — Зак се наведе напред и огледа стаята. После посочи госпожа Байерс, майката на Мейсън, изтупана от глава до пети в „Кейт Спейд“. — Знаеш ли нещо за нея?
Амилия, която ги наблюдаваше отстрани, изсумтя.
— Тя ли? Същата е като останалите! Футболно майче, кара Лексус. Нищо сложно.
Зак цъкна с език.
— Точно тук грешиш. Тя може и да прилича на обикновена домакиня от луксозните предградия, но всъщност предпочита млади любовници.
— Защо смяташ така? — попита скептично Спенсър.
— Погледни. — Зак посочи госпожа Байерс, която нетърпеливо пълнеше чашата на Райън Зейс, един от съотборниците на Мейсън. Ръката й полегна на рамото на Райън и остана там известно време. Доста време.
— Леле! — прошепна Спенсър. Нищо чудно, че госпожа Байерс винаги се кандидатираше за мястото на родителя, който придружаваше отбора по време на гостуване.
Беше ред на Спенсър. Тя огледа стаята, опитвайки се да намери своята жертва. Мисис Циглър, елегантната майка на Наоми, се понесе с балетна стъпка по веселяшкия под с десен на черни и бели карета. Бинго.
— Тя тайно се подлага на процедури с ботокс — каза Спенсър и я посочи.
— О, я стига. — Амилия завъртя очи. — Всички тези жени ходят на подобни процедури. Както и някои от децата.
— … под мишниците — додаде Спенсър, спомняйки си как няколко години по-рано петната от пот по тениската й винаги си личаха, когато госпожа Циглър вдигаше ръце да ръкопляска при гол на отбора по хокей на трева. Но през този сезон петната бяха изчезнали като по магия.
— Много добре — подсвирна Зак.
Те огледаха гостите, разкривайки все повече тайни. Зак посочи Лиъм Олсън и каза, че момчето изневерява на приятелката си Девън Арлис. Спенсър си избра една сервитьорка с вид на готик рокерка и каза, че тя адски си пада по Джъстин Бийбър и всяка вечер се лигави над портрета му. Зак каза, че Имоджин Смит прилича на типа момичета, които крият, че имат венерическа болест, а Спенсър предположи, че Бо Бакстър, готиният самотник, който й партнираше в „Макбет“, има любовни връзки с по-възрастни жени. Тогава Амилия с неохота посочи някого в тълпата.
— А тя прилича на ония, които се свалят с учителите си.
Спенсър погледна с присвити очи към човека, когото Амилия сочеше и едва не ахна на глас. Това беше Ариа. След като момичетата отново се бяха сближили, Ариа беше разказала на Спенсър и останалите всичко за връзката си с Езра Фиц, учителя й по английска литература. Как би могла Амилия да знае за това?