Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Между веждите на господин Роланд се оформи бръчка.
— И защо?
Емили рязко се извърна.
— Просто… лични проблеми.
— Не искам да бъда нахален, но агентът ще пита — рече успокояващо господин Роланд.
Емили започна да навива на пръста си колана на хавлията. Тя беше от миналогодишния национален шампионат, където се беше състезавала, преди да заминат за Ямайка. Още тогава усещаше, че нещо с нея не е наред. В съблекалнята трепереше и едва не припадна в сгъваемия стол, докато очакваше да я затоплят. Времената й бяха прилични, само една или две десети от секундата по-бавни от личния й рекорд, но след това се чувстваше ужасно изтощена, сякаш някой бе напълнил ръцете и краката й с пясък. Онази нощ се прибра у дома и спа цели петнайсет часа без прекъсване.
С течение на времето нещата се влошаваха, вместо да се подобрят. Когато каза на майка си, че ще спре тренировките по плуване през лятото, за да отиде във Филаделфия, госпожа Фийлдс я погледна така, сякаш й бяха поникнали още няколко очни ябълки. Но Емили изигра картата Али — имала нужда да напусне Роузууд, твърде много ужасни неща се бяха случили напоследък — и майка й отстъпи. Беше отседнала при сестра си Карълайн, която се беше записала в лятната програма на Университета на Пенсилвания, преди да замине през есента за Станфърд. Беше споделила тайната си с Карълайн и за нейна голяма изненада сестра й я беше запазила. От което не беше особено доволна.
Когато на следващата година Емили се завърна в училище и каза на майка си, че няма да се състезава за училищния отбор, госпожа Фийлдс побесня. Тя предложи да я закара на спортен психолог, но Емили беше непреклонна: този сезон нямаше да плува.
— Трябва да забравиш Алисън — настоя госпожа Фийлдс.
— Не става въпрос за Алисън — отвърна през сълзи Емили.
— А за какво става въпрос? — попита настоятелно госпожа Фийлдс.
Но Емили не можеше да й каже. Ако го направеше, майка й повече нямаше да й проговори.
Господин Роланд отпусна ръце в скута си, очаквайки отговора на Емили.
Тя прочисти гърлото си.
— Не може ли просто да кажем, че съм си взела почивка? Аз… Миналата година бях преследвана от един човек, когото смятах за най-добрия ми приятел. Може би сте чували за това? Алисън Дилорентис?
Господин Роланд повдигна вежди.
— Ти ли беше това?
Тя кимна мрачно.
— Съжалявам. Нямах представа. Знаех, че купуваме къщата на едно от убитите момичета, но… — Господин Роланд притисна ръка към очите си. — Мисля, че няма нужда да казваш каквото и да било. Лаури ще разбере.
Поне от цялата история с Али имаше някаква полза.
— Сега отново съм се посветила изцяло на плуването — заяви твърдо Емили.
— Добре. — Господин Роланд се изправи. — И на мен ми се стори така. Ако си сериозна, най-вероятно ще успея да доведа него или някой от екипа му още тази събота.
Емили обмисли програмата си.
— Всъщност тази събота имам състезание.
— Още по-добра причина да дойде. — Господин Роланд записа нещо в блекбърито си. — Ще те види в действие. Идеално.
— Много ви благодаря — извика Емили. Прииска й се да прегърне господин Роланд, но се въздържа.
— Всеки приятел на Клоуи е и мой приятел. — Господин Роланд се обърна към изхода. — Хубаво е, че успя бързо да си намери приятели. Радвам се, че се видяхме, Емили.
Той пъхна куфарчето под мишница и тръгна през локвите към запотената врата на съблекалните. Изведнъж Емили се почувства милион пъти по-добре. Каквото и да си беше помислила, че се е случило в къщата на семейство Роланд предишната вечер, то е било само във въображението й.
Някой зад нея въздъхна и Емили рязко се обърна. Погледът й се стрелна към дългата редица прозорци, които гледаха навън. Слънцето залязваше, небето се беше оцветило в тъмносиньо и пейзажът бе окъпан в силуети. Тогава тя забеляза нещо до нейното волво на паркинга. Човек ли беше? Обикаляше колата и надничаше през прозорците?
Поредното обръщане на един състезател обля краката й с вода и тя се дръпна от басейна. Когато отново погледна през прозореца, небето изведнъж бе станало черно като мастило, сякаш някой бе дръпнал завеса над него. Емили не можа да види нищо повече.
12.
Финландска маса
Във вторник вечерта Ариа позвъни на вратата на семейство Кан. Домът им представляваше голяма тухлена къща с бели колони, гараж за шест коли, множество галерии с колони и кули, и заден двор от около петдесет декара, в който се бяха провели доста от прочутите купони на братята Кан. Тази вечер тук отново имаше парти, макар Ариа да се съмняваше, че то ще включва шотове текила или разголени снимки в личната им фото кабинка. Семейство Кан бяха организирали традиционна скандинавска шведска маса по случай пристигането на Клаудия в Щатите и съдейки по паркираните пред къщата коли, те като че ли бяха поканили цялото население на Роузууд плюс няколко съседни градчета.