Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Знаеш ли, тя въобще не е красива.
— Записала се е в класа ми по английска литература — отвърна Фай и завъртя очи. — А едва може да чете на английски. Мислех си, че хората от Европа са някак си по-образовани.
Ариа прикри усмивката си. Човек би си помислил, че обсебената от тротинетките Фай не би се подигравала на никого.
— Ако Джеймс продължава да я зяпа, ще й сритам задника — продължи Лейни през зъби, докато си вземаше наденичка и я слагаше в чинията си. Джеймс Фрийд беше новото й гадже.
Някой потупа Ариа по рамото и тя се обърна. Зад нея стоеше Клаудия и я гледаше с големите си сини очи.
— Здравей, Ариа — избълбука тя. — Аз ям теб?
В първия момент Ариа реши, че тя говори сериозно — злодеите от приказката казваха точно такива неща. Но след това Клаудия огледа нервно тълпата.
— Толкова много хора, а аз знам само теб!
— Чудесна идея! — Госпожа Кан изникна като че ли от нищото и плесна Ариа по рамото. — Вие двете определено трябва да се храните заедно! Клаудия, Ариа страшно ще ти хареса!
— О! — Ариа усука пръст в прилеп ръкава на копринената си блуза. Не предпочиташе ли Клаудия да яде с мъжкия си антураж? Но в присъствието на госпожа Кан тя нямаше как да откаже.
След като опита още няколко лъжички от вегетарианския гулаш в чинията си, Ариа отведе Клаудия до дивана пред панорамния прозорец. Двете останаха смълчани известно време, наслаждавайки се на партито. Популярните момичета от „Роузууд дей“ бяха преместили дългата маса в ъгълчето за закуска и продължаваха да гледат с лошо око Клаудия — и съответно Ариа, която седеше до нея. Стоящите наблизо възрастни, които тя не познаваше, не спираха да се хвалят на висок глас в кой университет са приети децата им. През вратата на всекидневната Ариа забеляза Спенсър, която говореше с някакво непознато момче, но тя си беше научила урока и не й махна за поздрав.
Мисълта за пощенската картичка не я напускаше. Днес беше усетила със сигурност, че някой я наблюдава — дори в часовете, където седеше на последния ред, дори когато беше съвсем сама в дамската тоалетна. Тя не спираше да се оглежда, но не забелязваше никого. По време на занималнята беше изслушала един след друг два диска с медитации, но те само я раздразниха допълнително. Дори докато седеше в кухнята на Ноъл, тя не спираше да поглежда към екрана на телефона си, ужасена от появата на нов есемес.
Възможно ли е А. да се беше завърнал? Възможно ли е да знае за ужасното нещо, което беше извършила?
Ариа се обърна към Клаудия, опитвайки се да прогони ужасните мисли от главата си.
— Как ти се струва „Роузууд дей“?
Клаудия избърса устата си със салфетка.
— Толкова е голямо. Губя се много! Хората дават посоки, а аз… уф! — Тя се престори, че избърсва потта от челото си. — Старото училище в Хелзинки? Шест стаи! Трийсет човека в клас. Нищо подобно!
Докато говореше, ъгълчетата на устните й увиснаха надолу. Тя завърши тирадата си с треперливо хихикане. Беше ли Клаудия… изплашена? На Ариа никога не й беше хрумвало, че такова красиво, уверено същество може да бъде притеснено от нещо. Може пък наистина да се окажеше човек.
— Знам какво имаш предвид. — Ариа преглътна хапка от салатата от смесени ряпа и цвекло. — В училището в Рейкявик, където учих, имаше само стотина ученици. За две седмици се запознах с всички.
Клаудия отпусна вилицата си.
— Учила си в Рейкявик?
— Да. — Нима Ноъл не беше разказал на Клаудия всичко за нея? — Живях там близо три години. Страшно ми хареса.
— Аз ходя там! — Клаудия се усмихна още по-широко. — За фестивала „Айсланд еъруейвс“!
— И аз съм била там! — Фестивалът „Айсланд еъруейвс“ беше първият концерт, на който отиде. Почувства се толкова зряла, докато се мотаеше насам-натам, обикаляше покрай хипарските палатки, в които правеха временни татуировки и капани за сънища, и вдишваше ароматите на екзотичната вегетарианска кухня и наргилетата.
Докато на сцената свиреше една от многото исландски групи, тя се запозна с три момчета: Асбьорн, Гунар и Йонас. Йонас я беше целунал по време на биса. Тогава Ариа разбра, че отиването в Исландия е най-хубавото нещо, което й се беше случвало.
Клаудия закима възторжено, размятвайки русите си коси.