Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Не, всички ме питат. — Клоуи отхапа от претцела си. — Беше и не беше. Родителите ми винаги са искали да имам брат или сестра, но мама не можа да забременее веднага. Когато успя, и двамата бяха изненадани. Тя обаче спаси брака им — преди това имаха проблеми. Сега всичко е наред.
— О… — Емили се престори, че човърка пилето в салатата си, защото не искаше да среща погледа на Клоуи. — Какво е било преди да се появи Грейс?
— Ами, обичайните глупости. — Клоуи пъхна сламка в кутийката си с безалкохолна бира. — Караници, слухове за изневери… Мама не може да държи нищо в себе си, така че чувам много повече, отколкото би трябвало.
— Но сега всичко е наред? — Няколкото хапки от салатата, които Емили беше изяла, тежаха като олово в стомаха й. Тя отново се сети за господин Роланд и това как я беше опипал.
Клоуи сви рамене.
— Така изглежда.
Над тях се надвеси някаква фигура и Емили вдигна глава. Някогашното й гадже Бен им се ухили похотливо.
— Здрасти, Емили. Коя е приятелката ти?
Клоуи му се усмихна невинно.
— Клоуи Роланд. Идвам от Северна Каролина.
Тя протегна ръка и Бен я пое с преувеличено внимание. Най-добрият му приятел, Сет Кардиф, който стоеше зад него, започна да се киска.
— Като че ли ви е много приятно заедно — подразни ги Бен.
— Ще гласувам за вас за „Най-добра двойка“ — пошегува се Сет.
— Много смешно — сопна му се Емили. — Оставете ни на мира.
Бен погледна Клоуи.
— Нали знаеш за нея? Знаеш по какво си пада? — Той поклати хълбоците си напред-назад.
— Махай се оттук — процеди през зъби Емили.
Двете момчета избухнаха в неприличен кикот и се ометоха. Емили погледна през прозореца, главата й пулсираше болезнено.
— Какво беше това? — попита Клоуи.
— Това беше бившият ми — отвърна Емили с равен глас. — Така и не можа да ми прости за едно нещо.
— Какво?
Емили се извърна и погледна към Бен и Сет, които излизаха от кафенето, като се блъскаха един друг. Не й се искаше толкова скоро да разкаже на Клоуи за миналото си, но сега нямаше как да го премълчи.
— Скъсах с него миналата година, за да тръгна с момиче.
По лицето на Клоуи премина сянка на изненада, но тя бързо изчезна.
— Господи. Това сигурно е било ужасен удар по мъжествеността му, а?
— Ами да. Месеци наред не спря да ме тормози. — Емили погледна Клоуи с присвити очи, изненадана от спокойната й реакция. Колко беше хубаво, че поне веднъж някой не откачи веднага, след като си беше признала. — Не намираш ли за странно, че съм излизала с момиче?
— Хей, щом ти е хубаво, действай. — Клоуи лапна последния си претцел. — Това е моето мото. Това момиче някое специално ли беше?
Емили се сети за Мая Сен Жермен, по която си беше паднала миналата година, и се усмихна.
— Тогава беше. Наистина ми помогна да разбера какво искам и какво не. Но сега не говорим много — тя излиза с друга, една второкурсничка. Не беше любовта на живота ми или нещо такова.
Това, разбира се, беше Али — нейната Али. Беше ли нормално все още да е влюбена в мъртво момиче? Нейната Али все още имаше огромно влияние върху нея. А когато „Кортни“ се върна, призна на Емили, че е нейната истинска приятелка и я целуна страстно по устните, Емили се озова направо в Рая. Сега, макар Емили да знаеше, че нейната Али е умряла през онази нощ в седми клас, когато гостуваха на Спенсър, тя отново копнееше за нейното завръщане.
Това я накара да си спомни онази омразна първа нощ в Ямайка. Когато Емили се връщаше за пореден път от тоалетната, някой я хвана за ръката.
— Здрасти! — разнесе се ясен, познат момичешки глас.
Емили се обърна. До нея стоеше момичето, което бе забелязала на стълбите, същото, което беше взела за Али.
— З-здрасти?
— Аз съм Табита. — Момичето протегна ръка, обсипана с белези. — Видях те да ме гледаш от другия край на залата. В едно училище ли учим?
— Н-не мисля — заекна Емили. Но не можеше да отмести поглед от момичето. Приличаше ли Табита на Али, или не?
Табита наведе глава настрани.
— Искаш ли да ме снимаш? Така ще можеш да ме гледаш по-дълго.
— Извинявай. Просто имам усещането, че те познавам отнякъде.
— Може и така да е — намигна й Табита. — Може би сме се срещали в някой минал живот. — От уредбата гръмна едно парче на Кейша. Очите на Табита грейнаха. — Обожавам Кейша! — възкликна тя и стисна ръката на Емили. — Танцувай с мен!