Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Рогтан изреди операциите, като давате с писклив глас разяснения за всяка от тях.
– Заех с лихва десет хиляди франка на младия граф Дьо Салви, двадесет и една годишен младеж, който след девет месеца ще навърши пълнолетие. Вероятно е загубил на покер, а любовницата му сигурно иска доста пари. Подписа ми полици, чийто срок изтича три месеца след деня на пълнолетието му. Семейство Салви има големи имоти. Това е чудесна сделка.
Думите на лихваря бяха посрещнати с одобрителен шепот.
– На другия ден ме посети метресата на графа ядосана, че любовникът ѝ е дал само две или три банкноти от хиляда франка. Закле ми се, че ще доведе Дьо Салви с вързани ръце и крака и ще го накара да подпише нов заем. Този път ще поискам прехвърляне на един от имотите... Имаме още девет месеца и ще приберем паричките на младия безумец.
Ростан разлистваше книгата. След кратко мълчание продължи:
– Фурдие... търговец на сукно; всеки месец се нуждае от ня-колкостотин франка, за да се пребори с изплащането на полиците. Днес капиталът му почти изцяло е в наши ръце. Дадох му още петстотин франка с шестдесет процента лихва. Ако следващия месец ми поиска дори едно су, обявявам фалита му и ние прибираме стоката му.
– Мариан... продавачка от халите. Всяка сутрин взема десет франка, вечер ми връща петнадесет. Оттук винаги можем да разчитаме на рента от пет франка всеки ден.
– Андре... мелничар. Дължеше ни осемстотин франка. Заплаших го с конфискация на имуществото. Веднага дотича да ме моли да не го погубвам, обявявайки неплатежоспособността му. Съгласих се сам да осъществя конфискацията, без да викам пристава. Така получих повече от хиляда и двеста франка в мебели и покъщнина... От човечността си спечелих четиристотин франка.
Отново се чуха одобрителни възгласи в аудиторията. Мариус долови приглушените смехове на тези хора, радващи се на хитростта на Ростан.
– А сега идва ред на ежедневните сделки: три хиляди франка при четиридесет процента на търговеца Симон, хиляда и петстотин франка на търговеца на волове Шарансон, две хиляди франка при тридесет и пет процента на сина на нотариуса Тенгре...
Ростан продължи да изрежда четвърт час имена и цифри, да изброява заеми, дадени при лихви от двадесет до сто процента. Когато свърши, се чу плътен дрезгав глас:
– Но какво ни казвахте, скъпи приятелю? Този месец сте се постарали чудесно! Кредитите са превъзходни! Невъзможно е да не се покачат средно над четиридесет и пет процента. Вероятно сте сгрешили, съобщавайки тази цифра.
– Никога не греша – отговори сухо лихварят.
На Мариус, почти долепил ухо до вратата, му се стори, че долавя някаква нерешителност в гласа му.
– Това е, защото още не съм ви казал всичко – продължи леко объркан Ростан. – Преди осем дни ние изгубихме дванадесет хиляди франка.
Тези думи бяха последвани от силни викове на възмущение. В един момент Мариус помисли, че мошениците ще се сбият.
– По дяволите, изслушайте ме – изкрещя банкерът. – Благодарение на мен печелите толкова пари, затова поне веднъж би трябвало да ми простите. А и това не е по моя вина. Обраха ме.
Произнесе тези думи с цялото възмущение на почтен човек. Когато врявата утихна, добави:
– Ето какво се случи... Моние, търговец на зърно, доста заможен човек, за когото съм направил подробни проучвания, дойде да ми поиска дванадесет хиляди франка. Отговорих му, че не мога да ги дам, но че познавам един стар скъперник, който сигурно би му ги дал, но с невероятно висока лихва. На другия ден той пак дойде и ми каза, че е готов да приеме при всякакви условия. Поисках му пет хиляди франка лихва за шест месеца. Прие. Виждате, че сделката се очертаваше да бъде златоносна мина... Докато ходих да търся парите, той седна на бюрото ми и подписа седемнадесет полици, по хиляда франка всяка. Разгледах книжата и ги сложих на ъгъла на писалището. После поговорихме няколко минути с Моние, който беше станал, и след като прибра парите, се запъти към вратата... Когато си отиде, взех книжата... Представете си какво бе направил този мошеник! Беше разменил полиците със същия пакет, само че от фалшиви книжа, надраскани с мастило, на името на не знам кой си, без подпис... Измамиха ме. Щях да получа удар. Изтичах след крадеца, който спокойно се разхождаше по главната улица... При първата дума, с която се обърнах към него, той ме нарече лихвар и заплаши да ме отведе в полицията. Този Моние има репутация на почтен и лоялен човек. Затова предпочетох да си замълча.