Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
От този ден Ростан стана безкрайно предпазлив. Управляваше капиталите на бандата с такава ловкост, че бързо си спечели доверието на господа лихварите. Докато неговите капиталовложители спокойно си ходеха под слънцето като най-почтени хора, той се беше заврял в огромния си мрачен кабинет: именно там никнеха и се умножаваха парите на бандата. В края на краищата Ростан бе заобичал занаята си, измамите и кражбите. Някои членове на шайката му щедро харчеха печалбите си за задоволяване на различни страсти и стремежи към разкош и разврат. С какво удоволствие само се превъплъщаваше в ролята на хитър мошеник; на всяка своя сделка гледаше като на драма или пък комедия. Поздравяваше се, когато някое от хрумванията му се реализираше. Самодоволно потриваше ръце като автор на грандиозна пиеса. После подреждаше на едно бюро откраднатите пари и се предаваше на блажени мечти.
Именно при този човек Ревертега изпращаше сега Мариус.
На другия ден към осем часа младежът почука на вратата на Ростан. Отвори му беззъба слугиня, облечена в дрипава памучна рокля.
– Господин Ростан? – запита Мариус.
– Тук е, но е зает – отговори старицата.
Нетърпеливият младеж бутна силно вратата и влезе във вестибюла.
– Добре, тогава ще почакам.
Изненадана и колебаеща се, слугинята разбра, че не може да отпрати младежа. Заведе го на горния етаж и го остави в нещо като чакалня. Стаята беше малка и мрачна. Стените бяха облепени със зеленикави тапети, върху които от влагата се бяха образували големи безцветни петна. Мариус седна на единствения плетен стол.
През отворената врата пред него се виждаше кабинет, в който някакъв чиновник пишеше с перо, което скърцаше по хартията. Вляво имаше друга врата, която сигурно водеше към кабинета на банкера.
Мариус чака дълго. Въздухът около него бе напоен с тръпчи-вия мирис на стара хартия. Мръсотията в апартамента бе отвратителна. Голите стени му придаваха зловещ вид. В ъглите се бе натрупал прах, навсякъде имаше паяжини. Мариус въздишаше, раздразнен от все по-усилващото се скърцане на перото по хартията.
Изведнъж от съседната стая се чуха гласове. Думите се донасяха ясно и отчетливо. Той вече се канеше да отмести дискретно стола си, когато някои фрази го приковаха към мястото му. Има разговори, които могат да се слушат. Интимните страни от живота на някои хора не се нуждаят от дискретност.
Нечий сух глас, вероятно този на домакина, произнасяше с леко назидателен тон:
– Господа, всички сме тук, за да говорим за сериозни неща... Откривам заседанието... Ще направя отчет за сделките си през изминалия месец, след което ще извършим разпределение на печалбата.
Думите му бяха последвани от шумни разговори, които постепенно утихнаха. Мариус, без да разбира напълно всичко, бе обзет от силно любопитство: представяше си странна сцена зад вратата.
В действителност лихварят Ростан приемаше достойните си съдружници от черната банда. Младежът се бе появил точно за откриването на заседанието, в момента, в който главатарят представяше счетоводните си книги, разясняваше операциите си, разпределяше получената печалба.
Сухият глас продължи:
– Преди да навляза в детайли, трябва да призная, че резултатите от този месец са по-лоши от миналия. Тогава имахме средно шестдесет процента, днес те са едва петдесет и пет.
Чуха се протестиращи и недоволни възгласи. В стаята имаше поне петнадесет души.
– Господа – прекъсна ги Ростан с насмешливо-печална нотка в гласа, – направих всичко, каквото можах, и би трябвало да ми благодарите... С всеки изминат ден професията ни става все по-трудна. Впрочем ето сметките ми, ще ви запозная набързо с някои от сделките, които осъществих.
За няколко секунди се възцари тишина. После се чу шумолене на хартия, разлистване на счетоводни книги. Мариус започваше да разбира и се заслуша по-внимателно.