Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Показалецът на монсеньор Алесандро пълзеше бавно и ласкаво по гръбчетата на книгите, наредени върху малката лавичка до вратата на библиотеката - удобните малки книжки на Алдус Мануциус[15]. Като цяло библиотеката бе натъпкана с пергаментови свитъци и дебели томове, които той бе събрал по времето на своите пътувания. Книгите на Мануциус, както нежно наричаха типографа неговите учени приятели, му бяха дарени с признателност за това, че монсеньор Алесандро му позволяваше да ползва свободно библиотеката му и да взема от нея книгите, които иска да преработи и отпечата.
Пръстът му се спря на томче на Платон, което Мануциус някак си не на място бе посветил на папа Лъв X. „Затова пък сега ще си е съвсем на място” - с черно двусмислие си помисли монсеньор Алесандро. Позволи на мислите си да се насочат към къщата в Падуа и към трупа, който го очакваше там. Разбира се, ако заплесът Пиетро се бе справил с работата си в пустошта извън града. Не можеше да се разчита твърдо на това. Лечителят отдавна бе решил, че Пиетро трябваше да бъде заменен. Твърде често слугата му допускаше грешки, особено когато му се поръчваше да намери труп. Пиетро така и не се бе научил да се отнася правилно с мъртвите тела. Случваше се да забрави да ги завърже много здраво към каруцата и те да паднат в канавката, губейки по пътя някои от частите си. А се случваше и да се уплаши от пазачите на гробището и да се върне с празни ръце, а не всеки ден имаше екзекуции. А и по време на самата аутопсия ползата от него не бе кой знае каква, защото боравеше неумело с ножа.
Монсеньор Алесандро притисна книгата под мишница и излезе от библиотеката. Оставил я за малко на масата до входната врата, той облече големия си кадифен плащ с цвят на бургундско червено вино. Бе го купил преди две седмици и сега, през есента, той го топлеше добре. След това взе книгата и излезе.
Слънцето не можеше да се справи със студа, защото днес от морето духаше такъв вятър, какъвто винаги те пронизва напълно. Монсеньор Алесандро поздрави зарзаватчийката и я попита дали през нощта не бе имало слана. Тя му отговори, че е нямало и ако дадял Бог, можели да се надяват на богат урожай през тази година. Алесандро я благослови и й обеща да купи от нея репи, когато се връща обратно.
Тръгна по обичайния си маршрут - покрай канала, след това през моста и по-нататък, към площад „Сан Марко”, ако, разбира се, му се искаше да ходи толкова далече. Не бе успял обаче да се приближи до моста, когато се случи нещо ужасно. Изникналото сякаш отникъде момче, което едва ли стигаше до кръста му, грабна книгата му. Монсеньор Алесандро не бе успял да я притисне по-здраво и тя се озова в ръцете на крадеца. След това се случи нещо Странно. Вместо да се обърне и да изчезне в тълпата, момчето замря за един дълъг миг пред него. Точно толкова, колкото лечителят да може да се втурне напред и да се опита да го хване. То обаче побягна, изплъзвайки се от ръцете на монсеньор Алесандро.
Монсеньорът изпадна в ярост. Неведнъж тези малки нахалници бяха офейквали, отмъквайки кесията му. Тук, във Венеция, обаче той никога не носеше в кесията си повече от това, за което не би съжалявал. Сега обаче ставаше дума за книга, а това бе съвсем друго нещо. Дори и най-малката и леката, с кадифено гръбче книжка на Мануциус бе не просто незаменима, а и неприкосновена. Той нямаше да позволи на никого да краде книги.
Монсеньор Алесандро нямаше навика да тича, но сега го направи. В него сякаш се пробуди див звяр, преследващ плячка. Крещеше с цяло гърло:
- Дръжте крадеца!
Чуха го мъжете, които ловяха риба в канала, но твърде късно. Докато съобразяваха какво става, крадецът прелетя покрай тях. Скоро се озова оттатък моста.
А от другата страна на канала вървяха двамина - висок, чернобрад мъж със скъп, но износен плащ и момче на единадесет-дванадесет зими. Видял бягащия дрипльо и чул дивия рев на монсеньор Алесандро, мъжът се стрелна напред и хвана крадеца за ръката. Изтръгна книгата от ръката на момчето. Дяволчето се извърта и усетило се на свобода, духна. А мъжът така и остана да стои с книгата в ръка. На монсеньор Алесандро, разбира се, му се стори, че нехранимайкото се е освободил подозрително лесно от хватката на човека, спасил книгата му, но приближавайки се е думи на благодарност, напълно забрави за тази странност. Книгата бе в сигурни ръце и това бе важното.
15
Мануциус, Алдус (1449 - 1515) - латинският вариант на името на венецианския печатар Алдо Мануцио. Б. пр.