Злочестие [bg]

Имаше и дървета — за разлика от Нюкаго, където нищо органично не беше трансформирано. Дърветата растяха като сградите, образуваха се деликатно от солта. Тук бяха само пънове, обаче по-навътре бяха напълно развити растения.

— Не зяпай дълго, новобранецо — каза ми една жена, която мина край мен, отупвайки прашните си ръкавици. — Това е територия на Инком.

Жената беше една от полските работнички, наети да носят сандъци заедно с нас.

— Инком ли? — попитах аз и я настигнах. Кимнах на Ейбрахам, който мина край нас със сандък.

— Този квартал — отговори високата жена. — Затворени врати… Не приемат нови членове. Предстои им разпадане в задния край и обикновено се нанасят в тези апартаменти, докато домовете им се възстановят. След като Инком се изнесат, нанасят се Барчин, а с тях никой не ще и да се опитва да се разправя. Противна пасмина. Приемат всеки, но взимат половината ти доходи, и то само за да ти позволят да спиш в канавката между две сгради, докато не мине една година от присъединяването ти към тях.

— Благодаря ти за съвета — казах аз и погледнах през рамо към неоформените сгради. — Но тази сграда е голяма; изглежда имат доста свободно място. А и защо бихме искали да се присъединим към някое семейство?

— За защита. Разбира се, може да се настаните в празна къща. Такива има много. Но без добро семейство зад гърба, най-вероятно ще ви оберат до шушка, че и по-лошо.

— Сурова работа — отвърнах аз и потръпнах. — Нещо друго, което трябва да знам? Няма ли някой нов Епичен, за който да се притеснявам?

— Ослепителния ли? Аха, аз не бих му се пречкала. Както и на никой Епичен. Сега повече от обикновено. Ослепителния има почти пълна власт, обаче са останали още неколцина, които се държат. Бурята. Крадеца. Надвиснала е война. Както и да е, Епичните харесват небостъргачите, затова не ходи в центъра. Тъкмо сега центърът е на около пет.

— … Пет?

— Пет дни, откакто се издигна. Още два дни, докато небостъргачите почнат да се разпадат. Обикновено тогава е най-трудната част от седмицата. Когато високите сгради в центъра започнат да се разпадат, Епичните се дразнят и тръгват да си търсят забавление. Някои се местят в кварталите. Други дебнат наоколо. Ден по-късно жилищата им отново са пораснали, а слугите са пренесли всичко. Тогава общо взето е безопасно да се излиза. Не знам обаче как борбата за власт ще промени всичко това.

Стигнахме камарата сандъци в края на града и аз грабнах един. Все още носех торбата на гърба си — не смятах да се разделям с нея, нищо че увеличаваше товара ми с всяко следващо минаване. Имаше ли какво още да попитам жената?

— Ти и приятелите ти сте добри работници — отбеляза тя и взе сандък. — Може да успеем да ви дадем място в моя квартал. Не мога да кажа със сигурност; това е работа на Дъг. Но ние сме справедливи, вземаме само четвърт от дажбите и ги ползваме, за да храним старите и болните.