Хайка за вълци

За Стоян Кралев тази работа беше добре дошла, направи голям капитал от нея и тогаз се хванахме гуша за гуша. Още преди Девети не се разбирахме за политиката, а подир Девети не бяхме се спречквали за нищо. Като се срещнем някъде, ще рече кумец, ще правим ли общо стопанство? Казва го така, на шега, защото знае, че не съм съгласен. А сега дойде в къщи. Самичък бях, жената беше излязла някъде. Дай, казва, револвера. Какъв револвер? Онзи, с който стреля на сватбата. Бръкнах в едно сандъче под кревата, дето имаше разни джунджурии, дадох му го. Имах друг револвер, ей този, дето сега го гледаш. Оня беше ръждясал, от години не бях го употребявал и на сватбата бях гърмял с другия. Защо ти е, питам, тази верания, нали виждаш, цевта му се запушила, през нея куршум няма да мине. Бе оръжие е, казва, може да се почисти и да влезе в работа. На човек като тебе, казва, не може да се има вяра. Ти си опозиция, току-виж, вдигнеш оръжие против властта. Ако исках да се боря против властта с оръжие, казвам му, щях да го скрия. Не се боря аз, ами се пазя. Затуй съм с опозицията. Ако ме хванеш да дигам оръжие срещу властта, имаш право да ме съдиш. Ти преди Девети беше опозиция, приказваше за Русия наляво и надясно. Никой нищо не ти стори. Тъй си разбирал живота, тъй си приказвал. Дума дупка не прави. Ако бяха те хванали с оръжие в ръка или когато подпомагаше нелегални, щяха да те пратят където трябва, та и мене щеше да повлечеш…

Имаше и такава работа. През четиридесет и трета пак беше дошъл една вечер в къщи. Научил, че сутринта ще отивам в града, и даде да му закарам един чувал с шаяк. Седни, казва, отгоре му, плат е, нищо няма да му стане. Десет пъти ми повтори улицата и къщата, дето трябва да го оставя, та и досега ги помня. Улица „Чаталджа“, номер 21. Още като ми каза да седна отгоре на чувала, досетих се каква е работата и потеглих. По пътя развързах чувала — вътре дрехи. Десет ката шаячни дрехи — куртки и панталони. Разбрах, че е аджамия и хабер си няма от конспирация, та като наближих града, отбих се от пътя и скрих чувала в една дупка в каменната кариера. Забих една пръчка за знак и продължих по главния път. И добре че го направих. На края на града ме спряха трима полицаи и ме претърсиха. Намерих улицата и къщата, спрях и влязох в двора. Посрещна ме една жена. Искали сте, казвам, месо да купите, та го докарах. Гледа ме, сякаш не й приказвам на български. Седнах на една пейка пред къщата, седна и тя. Казах й, че нося за тях един чувал шаяк, изтича в къщи и доведе един мъж. Разбрахме се къде да ме намери след два часа и той ме намери. На връщане към село го оставих до кариерата, показах му мястото, където бях скрил чувала, и си тръгнах. Още не бях разпрегнал конете, и Стоян Кралев довтаса. Кумец, занесе ли чувала? Не можах, казвам. Спряха ме полицаи на края на града, отвориха го, видяха какво има вътре и го взеха. Искаха да ме арестуват, казах им кой ми го е дал, къде го нося и те ме пуснаха. Заповядаха ми да ти кажа, че съм оставил чувала, където трябва, иначе ще ми духа кон на врата. Вярвам, че няма да ме издадеш, дето ти го съобщих. Пожълтя оня ми ти кръстник, не мога да го позная. На стария комитаджия да се благодариш, рекох му, ако останеше на тебе, две къщи щеше да запалиш. И му разказах кое както си беше. Отпусна се, дойде на себе си. Кумец, казва, жив да си, голям камък смъкна от гърба ми.