Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
– Късмет, Нус-Нус – подхвърля Зидана, а устните ѝ се извиват в злобна усмивка. – Ще ти е нужен.
Дребна фигура седи изправена с гръб към нас на позлатен стол в средата на стаята, част от комплекта, подарен от френския посланик от името на неговия монарх.
Подаръкът не се хареса. Исмаил отхвърли столовете заради тези нескромно извити крака и нареди да ги махнат от погледа му. Винаги съм се чудил какво е станало с тях.
Зад силуета има двама мъже, които застават мирно при влизането на султана. Знам, че първият е Фарук, един от любимите мъчители на Исмаил – египтянин с бръсната глава и студени черни очи като на смъртоносна акула; другият е някакъв маловажен благородник, братовчед или нечий извънбрачен син, несъмнено настанен на тази отвратителна длъжност от някой по-амбициозен роднина. Видът му определено не е добър, личи, че му е лошо, блед и неспокоен е, сякаш всеки момент ще повърне или ще припадне. Лошо му се пише, ако това се случи: Исмаил е безпощаден към онези със слаб стомах.
Калайджията е наясно с това, разумно се е оттеглил и е оставил на мен да свърша мръсната работа. А като си помисля, че бях благодарен. Малко се учудих, когато ми каза да не бързам да му благодаря...
– Как е името ѝ? – питам, без да се обръщам конкретно към никого.
Исмаил сумти пренебрежително.
– Ще ти е нужно да знаеш името ѝ чак когато я вписваш в дневника. Тя е твърдоглава неверница и трябва да бъде наказана и убедена да влезе в правия път. Кажи ѝ да се откаже от глупавото си упорство и да приеме правата вяра. Ако не се подчини, няма да остане жива. Ако целта ѝ е да запази девствеността си, кажи ѝ, че ще бъде дадена... – Поглежда към низшия благородник, после встрани, очевидно не може да си спомни името на момчето. – Първо на този, а след това и на Фарук, след това на всеки страж, който я пожелае, а най-накрая на кучетата. Чак след като всички са задоволени, душата ѝ ще бъде предадена на Исус, този самозванец. – Взира се в мен с изгарящия си черен поглед. – Направи каквото е нужно, за да промени вярата си. След това се погрижи да е почистена и доведена в покоите ми. Ще я очаквам там, подчинен на волята на Аллах след петата молитва. Направи това за мен, Нус-Нус, и ще бъдеш възнаграден добре. Ако се провалиш, ще те дам на Фарук, който разучава нова техника за мен. Изтънчено одиране на крайниците, което причинява мъки, като запазва жертвата жива възможно най-дълго време. Нужен му е някой точно като теб: кафяв мъж с развити мускули и огнен дух. Останалите бяха твърде хилави, за да си хабя думите за тях, да не говорим за прекрасните ножове на Фарук.
10
Докато стъпките на султана заглъхват по посока на стълбите и светлината, почти ми се приисква да съм обратно в затворническата килия. Почти. Надявам се, че жената ще се подчини на разума, но първият поглед не е обещаващ.
Юмруците ѝ са свити в скута с такава сила, че сухожилията на ръцете ѝ са изпъкнали. Всяка част от тялото ѝ е готова за съпротива, въпреки че лицето ѝ е скрито под завеса от руса коса. В този момент забелязвам начина, по който е свила краката си нагоре, сякаш тюркоазената коприна на изцапаната ѝ прокъсана роба може да ги защити. Стъпалата ѝ са подути и насинени, разкървавени и свити едно към друго: подложили са я на ужасяващото шибане е пръчки.
Поглеждам обвинително към Фарук, но той ме гледа безизразно. Стиска в ръце дълга и дебела пръчка. Ужасно болезнено е да те бият по стъпалата. Някои хора никога не прохождат след това. Изведнъж си спомням далечния крясък на пауна и се срамувам, че докато се радвах на свободата си, тази нещастна жена е била пребивана в името на Господ.
– Върви да донесеш студена вода за пиене и друга в съд за миене; също и чисти кърпи – казвам на низшия благородник и той хуква към вратата.
Презрението на мъчителя към моето състрадание проличава в начина, по който свива уста. На мига усещам, че не мога да понасям присъствието му в същата стая.
– Излез, Фарук – нареждам. – Чакай пред стълбите.
– Султанът поиска да остана.
– Мислиш ли, че би могла да избяга?
Едва забележимо помръдва с рамене.
– Опитват се. Няма да повярваш какви неща пробват затворниците.
Не искам да знам на какви неща е ставал свидетел, но съм наясно какво щеше да ми се иска да направя, ако Абделазиз ме държеше в плен.
– Просто върви – повтарям твърдо. – Пази проклетите стълби, ако така ще се чувстваш по-добре.