Японският любовник

Семейство Фукуда храбро преминаха през прахоляка, който замрежваше въздуха и затрудняваше дишането, и намериха определеното за тях място. Всяка барака беше разделена на шест бокса – по един за семейство – с размери шест на четири метра, отделени помежду си с тънки прегради от накатранена хартия. В един блок имаше дванайсет бараки, общият брой на блоковете беше четиресет и два и всеки от тях разполагаше със стол, пералня, душове и тоалетни. Лагерът се простираше на огромна площ, но осемте хиляди интернирани живееха на малко повече от два квадратни километра. Скоро затворниците откриха, че температурите се колебаят между високи като в пещ през лятото и няколко градуса под нулата през зимата. Лете освен палещата жега трябваше да понасят непрестанните нашествия от комари и прашните бури, които забулваха небето и пареха дробовете. Вятърът не утихваше през никой сезон и разнасяше смрадта от фекалните води, които образуваха блато на един километър от лагера.

Както и на хиподрума "Танфоран", в лагера "Топаз" японците бързо се организираха. След няколко седмици там вече действаха училища, детски градини, спортни центрове и един вестник. С дървени парчета, камъни и строителни отпадъци се изработваха произведения на изкуството; от мидени вкаменелости и костилки от праскови изработваха украшения, с парцали правеха кукли, от пръчки майсторяха играчки. Събраха библиотека с дарени книги, създадоха театрални трупи и музикални състави. Ичимей убеди баща си, че могат да засадят зеленчуци в кашони, въпреки суровия климат и алкалните почви. Такао се въодушеви и не след дълго други последваха примера му. Неколцина исеи решиха да направят декоративна градина и изкопаха ров, напълниха го с вода и се получи езеро за радост на децата. С вълшебните си пръсти Ичимей измайстори дървена платноходка, пусна я в езерото и след три-четири дни цяла дузина малки лодки се надпреварваха във водата. Кухните във всеки сектор бяха поверени на интернираните, които вършеха чудеса със сушени и консервирани продукти, докарани от най-близките селища, а по-късно и със зеленчуците, които се родиха на следващата година, след като ги поливаха с лъжици. Несвикнали да се хранят с мазнини и захари, мнозина се разболяха и опасенията на Хейдеко се оправдаха. Опашките пред тоалетните се точеха през няколко блока нуждата им беше толкова спешна и мъчителна, че вече никой не чакаше нощния мрак, за да се спаси от липсата на лично пространство. Тоалетните се запушиха с изпражненията на хиляди болни, а слабо оборудваната болница, обслужвана от персонал от белокожи и от японски лекари и сестри, не смогваше да обслужи всички.