Японският любовник

След като свършиха дървесните отпадъци, които използваха за направата на мебели и за създаване на работа на онези, които не ги свърташе да бездействат, повечето от интернираните потънаха в скука. Дните се точеха като векове в този кошмарен град, охраняван отблизо от отегчени войници по кулите и отдалече – от приказните планини на Юта; всички дни си приличаха, нямаше нищо за правене – опашки и пак опашки, чакане на писма по пощата, убиване на времето с игри на карти, изсмукване от пръстите на дребни задачи, повтаряне на едни и същи разговори, които започваха да губят смисъл, понеже думите се износваха. Вековните навици бяха на път да изчезнат, бащите и дядовците виждаха как авторитетът им намалява, съпрузите бяха осъдени на съжителство без интимност и семействата започнаха да се разпадат. Не се събираха дори вечер край масата – хранеха се в суматохата на общия стол. Колкото и да настояваше Такао семейство Фукуда да сядат заедно, синовете му предпочитаха да се хранят е други момчета на тяхната възраст; трудно беше също да се удържи Мегуми, превърнала се в красавица с румени бузи и блестящи очи. Единствените недосегаеми за пораженията на отчаянието бяха децата, които се движеха на рояци, заети с дребни пакости и въображаеми приключения, представяйки си, че са във ваканция.

Зимата настъпи скоро. Когато започна да вали, раздадоха на всяко семейство кюмбета, които се превърнаха в център на социалния живот; дадоха им също бракувани войнишки дрехи. Тези зелени, избелели и прекалено големи униформи бяха толкова потискащи, колкото и леденият пейзаж и мрачните бараки. Жените взеха да изработват хартиени цветя за жилищата си. Нощем не можеха да се преборят с вятъра, който влачеше ледени късове и се промъкваше с вой през цепнатините на бараките или пък вдигаше покривите. Както всички останали, семейство Фукуда спяха с всичките си дрехи, увити в двете полагащи им се одеяла и прегърнати на наровете, за да се топлят и утешават взаимно. След няколко месеца, през лятото, щяха да спят полуголи и щяха да се събуждат покрити с пепелявосив, ситен като пудра пясък. Но те се чувстваха щастливи, защото бяха заедно. Други семейства бяха разделени – първо бяха отвели мъжете в лагер за разквартируване, както ги наричаха, а после бяха настанили жените и децата в друг лагер и в някои случаи щяха да минат две или три години, докато отново се съберат.