Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
– Вече съм на четирийсет и три – въздъхна Хубавицата. – Това си е на половината път към гроба.
– Не бъди толкова сигурна – рече Юлиус.
Водачът на Кики й даде нови инструкции и тя се отдалечи от дрезината, без да спира да души. Инспектор Аронсон се надяваше, че въпросният труп ще се появи там някъде, но още след като бе изминало трийсетина метра навътре в индустриалната зона, кучето започна да се върти в кръг, сякаш не знаеше къде да търси, и накрая погледна умолително към водача си.
– Кики се извинява, но не може да каже къде е изчезнал трупът – преведе водачът.
Той може би не предаде достатъчно ясно знаците на кучето и инспектор Аронсон реши, че Кики е загубила следите на трупа още при дрезината. Но ако кучето можеше да говори, щеше да му каже, че тялото със сигурност е било преместено на няколко метра навътре в района на стоманолеярната, преди да изчезне. Тази информация навярно би накарала инспектора да провери какви транспортни средства са напуснали фабриката през последните няколко часа. Отговорът би бил само един – товарен камион с ремарке на път за пристанището в Гьотеборг. В такъв случай Аронсон би могъл да даде сигнал на местния полицейски участък и товарният камион би могъл да бъде спрян някъде по пътя. Вместо това трупът напусна границите на страната.
Около три седмици по-късно един млад египетски моряк се измъчваше от ужасната воня, идваща от трюма на кораба му, който току-що бе преминал през Суецкия канал.
Накрая не издържа, намокри един парцал и го завърза около устата и носа си. В един от дървените сандъци намери обяснението – полуразложен труп.
Египетският моряк се замисли. Нямаше желание да остави трупа да лежи в сандъка и да разваля останалата част от пътуването му. Освен това щяха да го разпитват надълго и нашироко в полицията в Джибути, а всички знаеха що за стока бяха полицаите в Джибути.
Да премести тялото сам също не беше особено приятна мисъл, но в крайна сметка реши да постъпи така. Първо обаче изпразни джобовете на трупа – трябваше да получи нещо за цялото това главоболие, – след което бутна тялото във водата.
Ето как някога кльощавият младеж с дълга, руса и мазна коса, набола брада и дънково яке с надпис Never Again на гърба с един замах се превърна в храна за рибите в Червено море.
Компанията в Езерната ферма се разпръсна малко преди полунощ. Юлиус се качи на втория етаж, за да си легне, а Бени и Хубавицата се настаниха в мерцедеса, за да посетят медицинския център в Ротне извън приемното време. Някъде на половината път откриха Алан под едно одеяло на задната седалка. Старецът се събуди и обясни, че първоначално излязъл навън за глътка свеж въздух, а след това решил да си легне в колата, защото стълбите до втория етаж му се сторили твърде високи за треперещите му колене след такъв дълъг ден.
– Вече не съм на деветдесет – въздъхна Алан.
В нощната акция щяха да участват трима вместо двама, но това не беше проблем. Хубавицата обясни по-подробно плана си. Щяха да влязат в медицинския център с помощта на ключа, който тя „забравила“ да върне, когато напуснала. Вътре щяха да включат компютъра на доктор Ерландсон и от негово име щяха да напишат рецепта за антибиотик за Хубавицата. За тази операция им беше необходима паролата на Ерландсон, но Хубавицата обясни, че това е лесна работа, защото докторът бил не само надут пуяк, но и пълен глупак. Когато инсталирали новата компютърна система преди две години, Хубавицата го научила да издава електронни рецепти и пак тя избрала потребителското име и паролата му.
Мерцедесът пристигна на планираното местопрестъпление. Бени, Алан и Хубавицата слязоха от колата и се огледаха, преди да пристъпят към действие. В този момент покрай тях бавно мина един автомобил, чийто шофьор ги погледна точно толкова изненадано, колкото и те него. В Ротне по това време на денонощието беше рядкост да се срещне дори един буден човек. Тази нощ бяха цели четирима.
Колата продължи по пътя си и над Ротне отново се възцариха мрак и тишина. Хубавицата въведе Бени и Алан през входа за персонала откъм задната страна на сградата, а оттам в кабинета на доктор Ерландсон. Включи компютъра и влезе в профила му.