Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Но определено няма да реши облозите — добави Хейнис.

Джоул не си направи труда да се престори, че не разбира.

— Кои облози, дали ще се появя на партито с мъж или с жена? — Тонът му стана хаплив. — Да взема да поканя консул Вермилиън. Да ги видя тогава как ще си уредят облозите.

Хейнис вдигна умиротворително ръка.

— Не е моя работа, само дето хората питат мен. Сякаш аз ще знам!

— Хм… не си бях давал сметка за това — призна Джоул. Макар че не виждаше за какво има да се извинява. „Може би защото нямам нищо?“

Най-простичко казано, бараярският офицерски корпус предпочиташе висшите офицери да се придържат към стабилността на хетеросексуалните брачни връзки най-вече за да се минимизира потенциалът на личните драми да съсипват колегиалната атмосфера на работното място, както се случваше обикновено. Но ако питаха Джоул, същата работа вършеха и нестандартните връзки, стига драматизмът им да клонеше към нула. Този му възглед не беше тайна за никого. Беше го изказвал достатъчно често, с ударение върху клонящия към нула драматизъм, защото вярваше, че тази част често бива подценявана.

— Сигурно ще съжалявам, че съм попитал, но какви са последните слухове за личния ми живот? — „Или за липсата на такъв.“

Хейнис вдигна рамене.

— Наричат те кучето, което не прави нищо нощем.

— Я пак?

— Не ме гледай така! Било литературна препратка. Което вероятно обяснява защо звучи лишено от смисъл, по дяволите. — Хейнис се намръщи, внезапно обзет от подозрения. — Ако питаш мен, звучи ми сетаганданско.

— Ясно. — Е, можеше да е и по-зле. Проблемът да оставяш клюките без храна беше, че даваш свобода на околните да си измислят. — Добре дошъл в светлината на прожекторите, адмирал Джоул. Макар че тук не е и наполовина толкова зле, колкото в комарското командване. Или на Бараяр, бог да им е на помощ. — А като си помислиш, че си беше мечтал да го пратят на Комар, врящото гърне на империята. И кога точно през последните години беше умряла болезнената му младежка амбиция? Дали защото се чувстваше… доволен тук, на Сергияр?

— Съвсем вярно, за наш късмет — съгласи се Хейнис.

Джоул измери с поглед генерала. Фьодор беше уравновесен, баща с опит и образец за средностатистическия офицер. И знаеше как да си затваря устата. Като тестови обект, както Корделия несъмнено би го нарекла, беше почти съвършен. Джоул изпробва изречението наум като един вид репетиция. После укроти колебанията си — паниката си? — и го пусна на бял свят:

— Всъщност мислех да си подаря син за петдесетия рожден ден.

Хейнис вдигна вежди, да, но не падна от стола, нито даде друг прекомерен израз на изненадата си.

— Не трябва ли да свършиш няколко задължителни неща преди това? Или си успял да ги отметнеш тайно от списъка под носа на множеството заинтригувани наблюдатели?

— Всъщност е доста по-просто. Вицекралицата — „Да, скрий се зад полите на Корделия“ — непрекъснато говори за предимствата на новия репродуктивен център, който отвориха в града. Явно е достатъчно да отидеш там, да се представиш и да купиш дарена яйцеклетка. Е, трябва да прескочиш няколко обръча, вярно, за да докажеш, че си, ъъ, че се класираш за купувач. Но ти спестява много от трудните междинни стъпки.