Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Вицекралицата твърди, че човек може да наеме бавачки.

Хейнис изсумтя.

— На Сергияр? Да си се опитвал да наемеш когото и да било напоследък?

— Стотина подизпълнители?

Хейнис махна с ръка.

— Точка за теб. Но и с бавачките не е по-лесно, повярвай ми. — После присви очи. — Подхвърлих на Фреди да си намери нещо на половин работен ден. Тя веднага ме обвини, че съм стиснат и не искам да ѝ давам джобни. Само че моята идея е друга — да ѝ намеря занимание, така че да няма време за глупости. Макар че, от друга страна, какво ще прави с парите? Това е все едно да дадеш заредено оръжие на пиян. Бебетата са предизвикателство. Тийнейджърите са кошмар. Ето ти още една тема за размисъл, Оливър.

— Аз… по-добре да се движа стъпка по стъпка.

— Така и трябва и може би е по-добре. — След миг добави: — Няма да крия, че имам смесени чувства към тези репликаторни клиники, но за дъщеря си ги предпочитам. Само си помисли — изобщо няма да ѝ се наложи дори на среща с момче да излиза. — Замълча, явно размишлявайки върху тази привлекателна представа за липсата на мъжко представителство в живота на дъщеря си.

— Човек би си помислил, че си в отлична позиция да внушаваш страх от бога у ухажорите.

— Да, но всички знаят, че не ми е позволено да използвам плазмените оръдия за лични цели.

Джоул се засмя и хапна последната хапка от сандвича си.

— Освен това тя е само на… колко, петнайсет?

— Факт, който се погрижих да разпространя, но не съм сигурен, че помага. — Хейнис въздъхна. — Петнайсет. Ужасна възраст. През половината време още е моята малка принцеса, на тати кадетчето, а после, без предупреждение, сякаш някаква враждебна извънземна форма на живот превзема мозъка ѝ. Уж се глезоти и дрънка за кученца и панделки, а в следващата минута — женски върколак! — Вдигна ръце, сви пръсти и направи физиономия уж ръмжи, което май беше най-изразителната гримаса, която Джоул бе виждал на лицето му. — Напоследък банята се е превърнала в зона на бойни действия. Миналата седмица беше вкарала вътре половината си приятелчета и сина на сетаганданския консул да ги учел как да си мацотят лицата като гемите.

— Това звучи… като обмен на културно ниво — каза Джоул в опит да го утеши.

— Да бе! А когато я накарах да почисти, напълно разумно от моя страна, да не ти казвам… Изкара ме все едно съм Лудия Юри, станал от гроба.

— Ъъ… не можеш ли да се преместиш в квартира с две бани?

— Няма свободни жилища в базата. Да се преместя в по-голямо ще означава да прецакам семейството на някой колега.

— Не можеш ли да се позовеш на по-високия си чин?

— Хм, пред колегата — може би, но ще трябва да се позова и пред съпругата му, а това би имало… неконтролируеми последствия. Съпругите в базата си имат своя, как да я нарека… вицекралицата вероятно би я нарекла култура. Аз по-скоро бих се спрял на „бунтовническа мрежа“. Да им се опънеш не е безопасно. — След миг добави: — Все пак се включих в списъка на чакащите.