Знакът на Атина

— Може би ако успеем да обясним това…

— Без доказателства? — намеси се Анабет. — Без да знаем какво точно е станало? Оценявам загрижеността ти, Пайпър. Разбирам, че не искаш да се караме с римляните. Но да се върнем назад, е самоубийство. Трябва първо да разберем какво е замислила Гея.

— Тя е права — обади се Хейзъл. Още изглеждаше замаяна от морската болест, но поне опитваше да изяде няколко соленки. Краищата на чинията й бяха посипани с дребни рубини, за които Пайпър бе сигурна, че не са били там в началото на вечерята. — Рейна може и да ни послуша. Октавиан обаче не. Римляните смятат, че се оскърбени. Първо ще отмъстят и после ще задават въпроси.

Пайпър се загледа в собствената си вечеря. Вълшебните чинии можеха да се пълнят с голямо разнообразие от вегетариански храни. Тя обожаваше авокадо и кесадиля с чушки, но тази вечер просто нямаше апетит. Сети се за виденията, които бе видяла в ножа си — Джейсън със златни очи, бик с човешка глава, двама гиганти в жълти тоги, които теглеха бронзова делва от яма. И най-лошото — спомни си как се дави в черната вода.

Пайпър винаги бе обичала водата. Имаше прекрасни спомени от ходенето на сърф с баща си. Откакто обаче бе видяла видението в Каторпсис, все повече и повече мислеше върху старата история на индианците чероки, която дядо й бе разправял, за да я държи далеч от реката близо до дома им. Казал й бе, че индианците вярват в добри речни духове, подобни на гръцките наяди7, но също и в зли речни духове — канибалите на водата, които поразявали смъртните с невидими стрели и от всичко най-много обичали да давят малки деца.

— Прави сте — призна накрая, — трябва да продължим. И не само заради римляните. Трябва да побързаме.

— Немезида каза, че имаме още щест дни, преди Нико да загине и Рим да бъде унищожен — напомни Хейзъл.

— Имате предвид истинския Рим, а не Нов Рим? — намръщи се Джейсън.

— Така мисля — отговори Хейзъл, — но ако е така, не ни оставя много време.

— И защо точно шест дни? — учуди се Пърси. — И как смятат да унищожат Рим?

Никой не му отговори. Пайпър не искаше да съобщава още лоши новини, но трябваше да го направи.

— Трябва да ви кажа нещо — каза тя, — което видях в ножа си.

Франк замръзна с вилица спагети, изминала наполовина разстоянието между чинията и устата му.

— Какво си видяла?

— Няма голям смисъл — каза Пайпър. — Отделни видения. Видях двама гиганти, облечени еднакво. Може би близнаци.

Анабет се загледа в кадрите от лагера на нечистокръвните, които се излъчваха на стената. В момента се виждаше дневната на Голямата къща. В камината гореше огън, а препарираният леопард Сеймор похъркваше над него.

— Близнаци като в пророчеството на Ела — каза Анабет. — Ще ни бъде от помощ, ако успеем да разгадаем какво се има предвид в тези редове.