По-неживи от всякога

Пръв Джаксън попита:

— Лала, какво става?

— Защо е тази потайност? — обади се Хийт.

Телефонът на Били се рееше във въздуха.

— Какво става?

Брет и Хейли се спогледаха: Ама това не е честно!

— Защо в сечището? — запита се Клод.

— Защо точно в петък? — оплака се Мелъди.

Бузите на Лала пламнаха. Тя самата не знаеше, но за нищо на света не би си признала. Не и след като цяла седмица не спря да се фука колко са се сближили с баща й.

Стисна устни, сякаш казваше: Естествено, че знам, но няма да ви кажа.

Клаудин изпъшка.

— О, хайде де. Трябва да ни кажеш! Не може да ни караш да чакаме до петък.

Погледите на Лала и Мелъди се срещнаха случайно. Няма що! Само това остава — Мелъди да ме принуди да си кажа, че изобщо не знам какво става. Лала бързо изви поглед встрани.

Блу се пресегна през масата и си взе парченце ябълка от подноса на Лала.

— Сигурно е заради това с „Т’о Дали“. Нали, Лала?

Лала даде всичко от себе си, за да си придаде потаен вид. Макар да не бе съвсем сигурна какъв трябваше да бъде потайният вид.

— Обзалагам се, че старият е приготвил страхотно барбекю в чест на Лала — рече Блу.

Лала заби зъби в долната си устна. Болката я откъсна от изтезанието.

— Аз знам нещичко — с тих глас се обади Спектра и прати през масата свеж люляков бриз. Всички се наведоха към тениската на Пакман. — Чух, че господин Ди се кани да се оттегли. На срещата той ще обяви новия водач. Веднага щом приключи, един хеликоптер ще го пренесе в Майорка.

— Кой е новият водач? — попита Хийт.

— Вие си имате водач? — удиви се Хейли.

Франки сбърчи чело.

— Къде е Майорка?

Краката на Лала я засърбяха. Щеше й се да хукне към къщи и да помоли баща си да й каже истината. Ами ако той иска да я изненада и да я вземе със себе си? Ами ако иска да я изненада, като я остави тук?

Звънецът би и сложи край на обяда и на разказа на Спектра.

— Извинете! — Тя се отблъсна от масата и се изправи на крака. Като грабна старата чанта на Били, тя даде няколко озвучени въздушни целувки. — Трябва да офейквам! Не искам да закъснявам за контролното по английски.

Всички се обърнаха към Лала. Тя усети как соевите пръчици се надигат от стомаха й и стигат до гърлото й.

— Не мога нищо да ви издам — едва успя да каже Лала. — Той ми се довери да пазя тайната.

— Хайде де — подканиха я те.

Лала се изви неспокойно.

Клод я сръга с лакът. Жълто-кафявите му очи бяха настойчиви и съсредоточени.

— На никого нищо не си длъжна да казваш. Теб те бива да пазиш тайни. Това е едно от нещата, които… — Той замълча — в случай, че някой подслушваше — но стисна ръката й под масата.

Клод имаше право. Биваше я да пази тайни. Но поне да имаше какво да пази.