Домът на Хадес
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1062-2
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Домът на Хадес». Краткое содержание книги:
Тогава Пърси скочи и замахна с Въртоп, като описа страхотна дъга около себе си. Съсече един от демоните на две, но Кели избегна удара му и се стрелна към Анабет. Другите две емпуси се насочиха към Пърси. Едната хвана ръката с меча му, а приятелката й скочи на гърба му.
Пърси се опита да ги пренебрегне и се затътри към Анабет, решен да умре за нея, ако трябва. Анабет обаче се справяше доста добре. Тя скочи настрани и избегна ноктестите лапи на Кели, след което я цапардоса с един камък по носа.
Кели изврещя. Анабет загреба шепа прах и я хвърли в очите й.
В същото време Пърси се мяташе като риба на сухо в опит да свали емпусата от гърба си. Тя обаче само заби ноктите си по-дълбоко в раменете му. Втората все така не пускаше ръката му и не му позволяваше да се защити с Въртоп.
С крайчеца на окото си видя как Кели одира ръката на Анабет. Любимата му падна и изпищя от болка.
Пърси залитна към нея, но вампирът на гърба му заби зъби в шията му. Изгаряща болка премина през цялото му тяло. Коленете му омекнаха.
Остани на крака! — заповяда си той. — Трябва да ги победиш!
Но тогава другият вампир го захапа за ръката и Въртоп се изхлузи от пръстите му.
Това бе краят. Късметът му бе свършил дотук. Кели надвисна над Анабет. Не бързаше да я убива, наслаждаваше се на триумфа си. Другите две емпуси пуснаха Пърси и започнаха да кръжат около него с течащи лиги, нетърпеливи за нова глътка полубожествена кръв.
Тогава над всички надвисна исполинска сянка и гръмовен вик отекна из целия Тартар.
На бойното поле се появи титан.
XVI. Пърси
Пърси реши, че халюцинира. Не беше възможно от небето да се спусне огромна сребриста фигура, която да сплеска Кели като гофрета и да я направи на прах.
Обаче се случи точно това. Титанът бе висок над три метра и имаше рошава бяла коса като на Айнщайн, сребристи очи и яки ръце, които излизаха от разкъсана портиерска униформа. В едната си ръка носеше огромна метла, а на останките от униформата му висеше табелка с надпис БОБ.
Анабет отново изпищя и се опита да се скрие, но гигантският портиер не прояви никакъв интерес от нея. Той се обърна към двете емпуси.
Едната от тях прояви глупостта да го нападне и се стрелна като тигър към него. Тогава обаче от дръжката на метлата изникна острие на копие и Боб я прониза с едно движение.
Последният вампир бе по-интелигентен и се опита да избяга. Боб обаче метна метлата все едно беше огромен бумеранг и разряза емпусата като диня, превръщайки я в прах. След това многофункционалната метла послушно се върна в ръката му.
— Изметох ги! — ухили се радостно титанът и започна да танцува. — Важното е да метем като всеки портиер, да метем, метем, метем!
Пърси остана без думи. Не можеше да повярва, че им се е случило нещо хубаво. Анабет изглеждаше също толкова смаяна.
— Но к-как? — заекна тя.
— Пърси ме извика — заяви щастливо портиерът.
Анабет се отдалечи още малко от него. Ръката й кървеше лошо.
— Извикал ви е… не. Чакайте малко. Вие сте Боб? Онзи Боб?
Портиерът се намръщи, когато видя раните й.
— Ауч!
Тя потрепера, когато той седна до нея.
— Всичко е наред — каза Пърси, все още замаян от болката. — Той е приятел.
Спомни си как първия път, когато се бяха срещнали, Боб го бе излекувал с едно докосване. Така стана и сега. Портиерът докосна Анабет и раните й мигновено зарастнаха.
Боб се засмя, доволен от себе си, след което се наведе над Пърси и излекува и него. Ръцете на титана бяха изненадващо внимателни.
— По-добре, нали? — Странните сребърни очи на Боб сияеха от щастие. — Аз съм Боб, приятелят на Пърси!
— Ами… да — успя да каже Пърси, — благодаря ти за помощта, Боб. Наистина се радвам да те видя отново.
— Да! — съгласи се портиерът. — Аз съм Боб. Боб, Боб, Боб.
Той започна да се суети, очевидно щастлив от името си.
— Чух как ме викате. Горе в палата на Хадес никой не ме вика, освен ако няма нещо да се помете. Боб, измети тези кости. Боб, измети онези души. Боб, едно зомби се взриви в столовата.