Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Накрая тя каза:
— Може би трябваше да ударим другаде.
— Не ставай песимистка. Котвените площадки са най-доброто място. Двете гъгрици ей там кихнаха двеста хиляди бахти, без да им мигне окото. Толкова много пари говорят за игра под масата. — Джайде се ухили. — Отдавна трябваше да дойда тук и да дам урок на тези хеейа. Много по-добре, отколкото да кръстосваме реката с пружинникова лодка и да ловим деца заради контрабанда. Това поне е почтена работа.
— Да, но онези от търговското ще вдигнат врява. По закон летището е тяхна територия.
— Ако законите бяха свестни, вносът на всички тези неща щеше да е забранен. — Джайде махна пренебрежително с ръка. — Законите са кофти работа. Само подлагат крак на справедливостта.
— Справедливостта винаги е последна в списъка, когато се намеси търговското министерство.
— Това е ясно и за двама ни. Във всеки случай пешкира ще го опера аз. Ти няма да пострадаш. Не би могла да ме спреш дори да знаеше къде ще ударим тази нощ.
— Не бих, но… — започна Каня.
— Не се тревожи. Време беше да жилнем търговското и неговите любими фаранги именно тук, на летището. Станали са самодоволни и някой трябваше да им напомни, че законите на кралството важат ѝ за тях. — Замълча, загледан в пръснатите сандъци и стоки. — Наистина ли няма нищо друго, което да е в черните списъци?
Каня сви рамене.
— Само оризът. Всичко друго е достатъчно безобидно, на хартия поне. Никакви размножителни образци. Няма и генетични суспензии.
— Но?
— Голяма част от нещата ще бъдат използвани не по предназначение. Хранителните култури например едва ли вещаят нещо добро. — На лицето ѝ се беше върнало познатото празно, угнетено изражение. — Да опаковаме ли стоката?
Джайде направи гримаса, после поклати глава.
— Не. Изгорете всичко.
— Какво?!
— Изгорете го. И двамата знаем какво става тук. Нека фарангите се оправят със застрахователните си компании. И да знаят, че не могат да си разиграват коня, както им скимне. — Ухили се. — Изгорете всичко. До последния сандък.
И за втори път тази нощ, докато товарните сандъци горяха с пращене, а промазаната амбалажна хартия на „УедърОл“ се възпламеняваше и мяташе искри във въздуха като литнали към небесата молитви, Джайде зърна усмивката на Каня.
Джайде се прибра у дома чак призори. Характерното „джи-джи-джи“ на гущерите джингджок подчертаваше скърцането на цикадите и пронизителния вой на комарите.
Той се събу и се качи по стъпалата. Тиковото дърво изскърца под краката му, докато се вмъкваше тихо в къщата на колони, меко и излъскано, ласкаво под босите му стъпала.
Отвори мрежата, влезе и бързо я затвори. Къщата се намираше близо до канала, само на метри, и комарите се носеха на рояци.
Една-единствена свещ гореше в стаята и осветяваше Чая, легнала на ниска кушетка, заспала, чакаща. Той се усмихна нежно и се пъхна в банята да се съблече и да се полее с вода. Опита се да приключи с къпането бързо и тихо, но водата се плисна шумно върху дървения под. Джайде загреба още и я изля на гърба си. Дори сега въздухът беше толкова топъл, че хладната вода носеше облекчение, а не неприятни тръпки. Е, в горещия сезон беше така.
Когато излезе от банята, увил саронг около кръста си, Чая беше будна. Гледаше го със замислените си кафяви очи.
— Много закъсня. Разтревожих се.
Джайде се усмихна широко.
— Излишно се тревожиш. Аз съм тигър. — Клекна и я целуна нежно.
Чая се намръщи и го отблъсна.
— Не вярвай на всичко, което пишат във вестниците. Тигър — повтори и направи физиономия. — Миришеш на пушек.
— Току-що се изкъпах.
— Косата ти мирише.
Джайде се залюля на пети.
— Нощта беше много добра.
Чая се усмихна в мрака, зъбите ѝ се белнаха, махагоновата ѝ кожа светлееше смътно на черния фон.
— Нанесли сте удар за нашата кралица?
— Нанесох удар на търговското.
Чая се сепна.
Той докосна ръката ѝ.
— Преди се радваше, когато вбесявах важни клечки.
Тя се дръпна по-далече от него, стана и почна да оправя възглавничките. Движенията ѝ бяха резки, издаваха раздразнение.
— Това беше преди. Сега се тревожа за теб.
— А не трябва. — Джайде се дръпна да не ѝ пречи, докато оправя кушетката. — Изобщо не трябваше да ме чакаш. На твое място щях да си заспя и да сънувам нещо хубаво. Вече всички са вдигнали ръце от мен. Свалили са ме от отчет. Вписали са ме като разход в минало време. Защото народът ме обича и това им връзва ръцете. Пращат шпиони да ме наблюдават, и толкова. Вече не се опитват да ме спрат.
— Герой за народа и трън в петата на търговското министерство. Аз бих предпочела министър Аккарат да ти е приятел, а народът да те мрази. Така за всички ни щеше да е по-безопасно.