Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
Пришълците не се съпротивляваха. Нямаше смисъл. Поведението им показваше наченки на интелект, както и рядкото качество на преценка. В сравнение с избягалите тези може би бяха по-висши примати. Ако въобще такива съществуваха сред косматите същества, които не притежаваха привлекателната комуникация чрез пера.
Трима едри Астрономи ги обградиха и ги подтикнаха напред с тропане на крака. Този сигнал бе универсален. Пришълците тръгнаха, като подкрепяха контузения си другар. Държаха се близо един до друг. Жалки създания, смаяни от размера на Астрономите. Нервните им приматски жестове ги издаваха.
Седем от по-дребните слуги минаха през шлюза първи, носеха екипировката.
Пришълците спряха от другата страна. Очите им бяха опулени — израз на смайване, присъщ за множество видове. Може би бяха изненадани от контраста: трева, големи дървета и ята птици, в микрогравитация. Мемор видя, че слугите са издигнали силова ограда. Чудесно. Пришълците бяха надлежно затворени.
Изпрати един Астроном заедно с ято слуги да донесат храна. Инструктира ги внимателно: трябваше да намерят по нещо от всички видове. Скриикори, косматковци, буболечки, плодове, кора, треви. Не знаеше какво ядат тези същества, макар аминокиселините им да бяха характерни за Купата. Знаеше обаче, че повечето форми на живот са ограничени в диетата, жизнената среда, циклите на спане, чифтосване, температурни поносимости и още хиляди неща, но основно в диетата. Тези същества можеха да умрат от глад, без значение колко се стараеше.
Нямаше търпение да ги нахрани, както и да започне да ги учи. Остави подсъзнанието си да развие идеи как до го направи. Тези бедни същества трябваше да научат нещо от нея, както и тя от тях, преди да загинат в микрогравитацията.
— Майра, успя ли да снимаш онази верига куполи? — попита Фред.
Майра се обърна към него.
— Сгради. Куполи, но не просто полусфери. И ние строим по подобен начин в лунната гравитация. Направих няколко снимки с комуникатора си, но мислех, че ти може да си видял нещо друго…
— Аз бях твърде гладен и изтощен. Не обръщах внимание.
— След като подминахме куполите, продължихме покрай хребета. Видя ли го? Ето там се пада.
— Няма значение — намеси се Бет. — Оградени сме от стена. Дали ще ни оставят да измрем от глад?
— Това е градина. Все трябва да има нещо за ядене. Зайци?
2.
Клиф се събуди и видя, че Ирма е будна и на пост. Намигна му, но не каза нищо.
Беше неприятно да спиш при постоянната дневна светлина. Хората бяха еволюирали при денонощен цикъл и може би най-странното тук беше постоянната светлина. Без преливане от ден в нощ, без видимо преминаване на часовете. Слънцето в небето не помръдваше. Не можеше да се ориентираш по сенките, защото те не се местеха. И му липсваха залезите на калифорнийското крайбрежие. Животът под постоянно светещото слънце беше крайната форма на умора от часова разлика. Проведените експерименти за междузвездно пътуване показваха, че хората, изложени на постоянна светлина, развиват по-продължителни цикли на сън.
Погледна плазмената струя в небето. Можеше да види тънките нишки, които бавно се въртяха и гънеха покрай преминаващите прашинки, горящи с неудържима енергия. Така ли изглеждаше галактическата струя отблизо? Беше най-ярка в близост до звездата и се охлаждаше в посока към дупката. Близката страна беше червеникава и хвърляше сред листата розови сенки. Не чак величествено като залез, но интригуващо и будещо безпокойство.
Язовецът се беше махнал. Решиха да изчакат още час, в случай че се спотайва наблизо.
След това тръгнаха пак, още по-намусени заради неспокойната почивка. Гъстата гора ги обгръщаше като джунгла, листата закриваха небето. Почвата беше мека и глинеста, обрасла с ниски храсталаци. Напомняха му на изсъхналите евкалиптови горички в Калифорния, все още шумолящи и ароматни. Миризмата беше странна и лепкава и нямаше нищо общо с медицинския дъх на евкалипта. Имаше множество утъпкани животински пътеки, осеяни с кафяви екскременти. Клиф подуши няколко. Е, лайната явно имаха универсална миризма. Вероятно се дължеше на общата основна химия.
Но пътеките може би не се ползваха само от дивеч. Около тях може би дебнеха и други същества. Той махна на останалите и се отклониха от най-утъпканите проходи, макар и с известно мрънкане.
— По такива места дебнат хищници — обясни Клиф. — Може да им се сторим апетитна плячка.
— Ние сме примати — възрази Хауард.
— Все едно нищо не яде маймуните в Африка, така ли? — отвърна Клиф.
Когато започна дейността си на терен, не можеше да различи следите на енот от тези на рис. Сега беше експерт в земните следи и изпражнения и се опитваше да каталогизира всичко видяно тук. Извънземните отпечатъци спадаха в същите общи категории — от копита, лапи и птичи крака, но имаше и някакви издължени шестоъгълни, които не можеше да определи. Изпражненията изглеждаха общо взето идентични.