Купата на небесата

Плюс това ги имаше и разумните извънземни. Дали не бе подходил тесногледо, предубеден, че не е вероятно да има разумни птици? Разбира се, тези същества бяха огромни и не ги беше виждал да летят. Може би бяха като щраусите, заменили летенето с технологии.

Хауард вдигна ръка и приклекна — ставаха все подобри в даването на сигнали.

На тесния каменист бряг лежаха издути червеникавокафяви същества, подобни на крокодили, и се наслаждаваха на постоянния следобед. Когато помръдваха, издаваха глухо ръмжене. Телата им бяха продълговати и люспести, с къси муцуни. Мързеливите прозевки показваха множество остри жълти зъби.

— Тези са за късане на парчета от едра плячка — прошепна Клиф. — Нашите крокодили се хранят с риба, птици и дребни прасета. Тези ядат по-едри същества.

— Да ги заобиколим по-отдалече тогава — предложи Ирма.

— Какво е това? — Ейби посочи.

Съществото се надигна от дълбоката тъмна вода. Дългият врат се извиси нагоре, от плоската муцуна висяха треволяци. Кафявите очи блестяха с любопитство, докато ги гледаше с умерен интерес, но без да бърза.

— Тревоядно — възкликна смаяно Клиф. — Като…

— Динозавър — допълни Хауард. — Що за място е това?

— Конвергентна еволюция? — Но това не изглеждаше вероятно. Клиф отстъпи, когато съществото се надигна, като хлъзгава планина. Тъмно, със светъл корем, крака като колони, дълъг врат и малка глава. — Това е… динозавър. — Усети как го побиват тръпки. — От Земята. Би трябвало.

— Тези извънземни са спирали на Земята? — попита Ирма.

— Сигурно се пращали кораби. Сигурно се взели част от нашата, земната екология. — Хауард сякаш беше изпаднал в пророчески транс. — Както и ние носим замразени образци, но в по-голям мащаб.

— Май му станахме интересни — каза Ейби и отстъпи назад.

— Сигурни ли сме, че не яде месо? — попита Ирма.

— Не. — Тери се обърна и понечи да се отдалечи.

— Естествената им екология тук е променена от извънземните видове. Клиф, това място е твърде добро, твърде наподобяващо Земята. Явно са внесли от земния живот.

— Може би. — Клиф направи гримаса. — Това е успокояващо, нали? Ако приемем обяснението.

Ирма също отстъпи.

— Да се махаме.

Клиф се усмихна.

— Не пропускайте урока. Бихме могли да ядем някои от нещата тук… и също така да бъдем изядени.

— Може просто да са отмъкнали динозавърски яйца и други форми на живот на минаване покрай нашата система, много отдавна — предположи Ирма.

Клиф кимна. Гледаше смаяно огромния динозавър.

— Значи земните форми са овладели част от Купата и са издържали толкова много…

Огромното същество се затътри към тях, като спираше да изскубне тръстики и лиили от водата. Лекият вятър донесе миризма на кал и тиня. Динозавърът вървеше бавно, но се приближаваше и Клиф каза:

— Да се махаме. Определено е тревопасно, но се интересува от нас.

— Ако не за ядене, тогава защо? — попита Хауард.

— Каква ще е разликата, ако те прегази? — Ейби тръгна забързано и повлече Хауард за колана.