Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
Богатството на света със сигурност щеше да ги порази. Синьо-зеленото великолепие щеше да засрами толкова примитивни същества. При подобно унижение дори можеше да се очаква групово самоубийство. Нареди клетките им да бъдат направени по-приемливи, но нищо повече.
Подчинените ѝ се погрижиха да блокират всички подстъпи за бягство. Изолацията бе най-доброто решение за съществата и за научните изследвания. Беше просто да уреди да бъдат транспортирани надалече от естествения въздух, вода и богата растителност. Според древните архиви подобен подход бе приложен спрямо последните пришълци и бе сработил. Но пък трябваше да измисли как да ги храни.
Успя да намери добро решение. Оранжерията представляваше серия от озеленени ръбове близо до оста на въртене. Струята гореше в небето и сочеше право към звездата. Климатът беше слънчев и умерен. Изобилна среда, която хранеше Астрономите ѝ им предоставяше място за почивка и съзерцание.
Разбира се, като вид, който се грижеше за курса и здравето на света, както и за по-нисшите видове. Астрономите заслужаваха подобно богатство.
От незапомнени времена животните, птиците и растенията на това място бяха променени, за да съществуват в микрогравитация. Това бе дело на мъдростта на Древните.
Сред този пищен рай Мемор позволи на пришълците известна свобода. Не им отне екипировката, защото не знаеше какво може да ги убие. Несъмнено част от странните и груби пособия бяха свещени за тях или се ползваха за забавление. Е, добре — Мемор беше щедра.
Заедно с по-нисшите видове зачака пришълците да махнат скафандрите си. Те съблякоха раненото същество, но не се поучиха от опита. По някаква причина, несъмнено примитивна, останалите продължаваха да стоят екипирани за вакуум дори когато заспаха.
Спаха два пъти по-дълго от Астроном и се събудиха почти по едно и също време. Може би това бе някакъв видов защитен механизъм?
След това се съблякоха по някакъв слой от долни дрехи. Ама че кльощави същества! Мемор се съмняваше, че крият нещо от нея. По-скоро стояха покрити като мярка срещу размножаване, за да потискат първичните си импулси. Или пък използваха материята, за да контролират температурата в по-различната околна среда. По-нисшите видове използваха подобни механизми, както и прости инструменти.
Пришълците подбраха внимателно място за тоалетна и я използваха поред. Не заедно. Може би ритуалът демонстрираше статус? Опитаха от различните храни, които Мемор им бе предложила в широк полукръг, който служеше и като биологично проучване. Не ядяха трева, кора и водорасли, но изпробваха изумителен диапазон от храни с високо съдържание на протеини. Всеядни! Мемор се притесняваше дали въобще биха могли да се хранят. По света съществуваха видове, които не можеха и имаха нужда от слуги, които да обработват и да поднасят храната. Биологията имаше множество странни разклонения.
Съществата разполагаха с миниатюрни камери и записваха видяното. Полагаха сериозни усилия да запишат възможните източници на храна. Когато Мемор разбра, че използват месо и ножове, разпореди да им предоставят цели трупове. Съществата ги снимаха, както и разфасованото и сготвено месо. Сурови и обелени растения. Също като Мемор и слугите.
Подчинените ѝ донесоха резултатите от клетъчните проби на пришълците. Геномът им ѝ беше познат. Дали ДНК-то бе универсално? Мемор знаеше, че това не е така. Но може би идваха от някой от световете, които Древните бяха опитали да заплодят?
Мемор се чудеше дали тези пришълци могат да създават генетични инструменти и машини, които да не се влияят от биосферата. Древните бяха създали ензими, които синтезираха уреди, растящи по света за нуждите на обитателите.
Превръщането на слънчева светлина и вода в машини бе Най-висшият път, но тези пришълци, изглежда, не бяха усвоили методите на величието. Може би можеха да манипулират гените и да ги прехвърлят на други култури — това беше просто. Но уредите им не разполагаха с елегантния вид на отгледана апаратура. Съвсем вероятно бе да ядат проста храна и да живеят според примитивните си нужди. Въпреки това бяха построили магнитен двигател.
Мемор се замисли и реши да изпробва с риба. Нареди да им занесат богат избор от риби с подходящ химичен строеж. Все пак нямаше причина да не е щедра. Трябваше да предложи комфорт на съществата в последните им дни.
4.
Зърнестата влажна и ароматна почва беше положена върху сива метална мрежа. Бет реши, че не може да я нарече земя при почти нулевата гравитация. По-скоро мазилка, на която вирееха растения. Калните плоскости се разпростираха наоколо сякаш на хиляди километри.