Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
Виждаха и дивеч. Кафеникави силуети сред дърветата, козина с естествен камуфлаж, която се стопяваше сред тишината. Хауард прошепна, че могат да застрелят някое животно.
— И да го мъкнем с нас ли? — отвърна Клиф. — Ще ловуваме, когато си устроим бивак.
— Близо до вода — добави Ирма.
Клиф кимна.
В клоните над тях се разнесе глъчка и те спряха да огледат.
— Маймуни — каза Хауард. — Премятат се и имат големи опашки.
— Наистина ли? — Клиф си спомни шумотевицата в зоологическата градина на Сан Диего и фокусира бинокъла върху едно от бързите животни. Розово гърло, големи жълтеникави зъби, малки червени очи, но… — Да, донякъде приличат на маймуни. Но не бих казал, че са бозайници. Няма очевидни гениталии. Не виждам и гърди.
— Може би тук и приматите еволюират? — подметна Хауард.
— Може би сега започват — отвърна Клиф. Чудеше се дали след няколко милиона години тези протомаймуни биха надделели над извънземните. Едва ли. Щом приматите се превърнеха в забележима конкуренция, разумните извънземни щяха да ги премахнат. Установените видове имаха предимство, а приматите нямаха автоматично превъзходство.
— Вижте там — прошепна Ейби и посочи.
Сред сенчестите дървета проблясваше поток.
Според Клиф тръгнаха натам твърде бързо. Той се опита да задържи останалите — знаеше, че хищниците обичат местата за водопой. А това не беше Земята, където призори и по залез бе естественото време за лов. Тук месоядните можеше да дебнат по всяко време.
Но около потока нямаше нищо опасно.
Водата беше хладна и чиста и Клиф импулсивно натопи глава в нея, доволен да отмие потта и мръсотията от последните… дни? Тук нямаше дни. Трябваше да измисли друга дума.
Спомни си изчисленията на Викрамсингови. Ако Земята се разстелеше в купа с подобни размери, щеше да е дебела около сантиметър. Тук, в набраздените от потоци хълмове, можеше да види напречно сечение на Земята. Почвата беше конгломератна, като зърна от кафе, смесени със сив чакъл. Разбира се, нямаше слоеве — поради липсата на реални геологични процеси.
За да създадат хълмове, високи стотици метри, Строителите (определено си заслужаваха главната буква) вероятно бяха използвали обекти с размерите на Йо. Бяха трансформирали цяла звездна система. Това обясняваше защо около звездата няма астероиди и други обекти. Трябвало е да бъдат премахнати, за да не се сблъскат с Купата и да причинят непоправими повреди, източващи атмосферата.
Трябваше да спре да мисли, че са на планета. Това беше… огромен механизъм. С всякакви странности, живеещи в него. На него.
След като си починаха, тръгнаха надолу покрай потока. По брега имаше още конгломератни скали, заоблени и жълтеникави. Клиф се чудеше как дизайнерите на това място са наслагвали вода и почва на тази огромна неспирна въртележка.
Очевидно се бе налагало да положат метър-два почва или вода за защита от космическите лъчи. Но мащабът… Отново и отново се замисляше за необятността на това място. Цялата идея беше гигантска и сюрреалистична — нямо свидетелство за изцяло извънземната природа на строителите. Кой — какво — би осъществил подобен проект? Тези птици? Нещо се съмняваше. Не му се струваха толкова умни.
Скоро стигнаха до местност с гъста растителност и откриха езеро. Сред дебелите тръстики бръмчаха насекоми и нямаше лесен подход към водата. Клиф се зачуди дали да не поплува. Цялото тяло го сърбеше. Може би по-късно.
Нещо избръмча покрай главата му. Имаше шест крила и бе с размерите на врабче. Може би беше еквивалентът на водно конче. Конвергентна адаптация. По брега имаше дървета, подобни на върби, но по-високи и извити, със спираловидни стволове. Явно конвергентната адаптация бе довела до опрашване. Тичинките бяха по-големи, но стратегията бе същата. Храсти, подобни на лавровите, се смесваха с високи дървета, смътно наподобяващи борове. Други растения бяха странни, с параболични листа и корони, перманентно обърнати към звездата. Имаше мъхове, папрати, лишеи и категории, които спадаха към „други“.
Хауард шепнеше в комуникатора си. Определено се наслаждаваше на всичко това.
Направиха си лагер. Клиф все още смяташе, че паленето на огън е лоша идея. Спаха зле, докато Хауард и Ирма стояха на пост. В гората се носеха звуци — чуруликане, сумтене, тревожно ръмжене, бръмчене, странно приятни извънземни мелодии.