Купата на небесата

— Не помня да сме те избирали.

Клиф сви рамене.

— Това не е народно събрание.

Ейби направи гримаса и отвори уста, но Ирма го прекъсна:

— Щураме се сами в странно място, пълно с извънземни. Както се казва — сами си дирим белята.

Всички се засмяха малко насила и се спогледаха.

— Да си починем малко. — Ирма ги изгледа умолително.

Клиф кимна. Проблемът не беше решен, но бе удържан. Може би щеше да се наложи да им напомни, че е помощник-капитан. Обикновено учените не обръщаха внимание на командната верига, но сега не бяха в лабораторията.

След като седнаха и хапнаха, възбудата им премина.

Гората беше странна. В замъглените долини явно течеше вода. Гледката беше идилична. Лекият вятър носеше аромати. Беше успокояващо. Всички още осмисляха последните събития и се опитваха да ги осъзнаят. Твърде много се бе случило, твърде бързо.

Клиф забеляза високо във въздуха кръгъл мехур. Беше тъмен и малък. Не можеше да се прецени на какво разстояние е. Не се движеше. Клиф се зачуди дали е някакво летателно средство. Още една мистерия.

Отпи глътка вода, легна под някакви ниски клони и придърпа шапката над лицето си. Усещаше, че това е важен тест, и наблюдаваше останалите крадешком. Те се спогледаха. После Ирма сви рамене и другите също легнаха.

Клиф дръпна шапката от лицето си.

— Ейби, ще останеш ли на пост?

— А, естествено. — Мускулестият мъж се покатери на един дебел клон, за да наблюдава отгоре.

Останалите се наместиха по-удобно и покриха лицата си с шапките. След няколко минути някой захърка. Ярката дневна светлина продължаваше да свети.

След около два часа според часовника в лявото му око Клиф се надигна и се огледа объркано. Бе сънувал Бет: накъсана поредица от образи и някаква смътна заплаха. Ейби лежеше на клона, извил глава на другата страна. Клиф заобиколи дървото и го погледна. Очите на Ейби трепнаха и се отвориха.

— Аз…

— Няма нищо. Сънят ще е проблем за известно време.

Останалите се надигнаха бавно. Хауард още изглеждаше блед и уморен. Ирма прегледа раната му и очите му трепнаха от болка. Хапнаха и пиха вода, почти не приказваха. Въздухът беше сух и прашен, вятърът вдигаше облаци прахоляк в далечината. Клиф се чудеше как някой може да предскаже времето тук. Може би в атмосферата съществуваше нещо, подобно на циркулацията на Хедли, след като Купата нямаше перфектна сферична повърхност — но мащабите бяха необхватни. Гравитацията варираше, за разлика от слънчевата топлина. Беше му трудно да осмисли атмосферната динамика. Съмняваше се, че в Купата има сезони, защото нямаше осево отклонение. Какво ли пренасяше влагата и по каква система? Какво ли се случваше с еволюцията без сезонните цикли?

Тръгнаха надолу по склона по вятъра. Така можеха да видят, ако някой се приближеше към тях. Ариергардът пък можеше да е сигурен, че поне няма да бъде изненадан от животни. Разумните извънземни, които ги преследваха, разполагаха с технологии и можеха да се появят от всяка посока.