Купата на небесата

Навлизането в тревата беше грешка. Лазерите им даваха контрол на десетметров периметър, но сред тревата и храсталаците разстоянието се смаляваше. Всички бяха изнервени. Заотстъпваха нагоре по склона, за да имат видимост. Но им трябваше вода. Клиф ги накара да направят инвентаризация.

Самият той беше натъпкал раницата си — петнайсет килограма — с екипировка. Предвидливо носеше спален чувал и готварски съдове. Беше зарязал техническите джунджурии на „Търсач“. Повечето от тях изискваха енергиен източник и резервни части. За сметка на това носеше здрави обувки с котки. Котките бяха леки, сгъваеми, от карбоноалуминий, не тежаха и се закачаха плътно към обувките. Освен това се отваряха с почукване на петата — доста хитра технология.

Движеха се внимателно и се стараеха да не говорят, но все пак бяха градски хора, които отговаряха за поддръжката на експедиционната техника. Което не беше толкова лошо на това място, при положение че Купата всъщност бе гигантска машина.

След първия час обаче вниманието им започна да се притъпява.

Внезапно нещо, приличащо на зъбата катерица с гладка кожа, скочи върху Ирма и се опита да я ухапе през шапката. Хауард успя да сграбчи периферията и я хвърли като диск. Животното изпищя, но се задържа на шапката, докато тя не падна сред тръните, след което побягна.

Ирма вдигна шапката си така, сякаш очакваше да я ухапе. Беше зачервена и трепереше.

— Защо ме нападна?

— Сигурно е решило, че приличаш на нещо вкусно. — Клиф се чудеше на какво, но запази мисълта за себе си. — А може просто да ти е харесало шапката.

Останалите гледаха разтревожено. Той махна с ръка и смени темата.

— Ослушвайте се за вода. Или направо се опитайте да я подушите.

— Да я подушим ли? — Ейби се намръщи. — Водата не мирише.

— Напротив. — Ейби и Тери бяха офисни техници и цял живот живееха на закрито. Добре поне, че не трябваше да се учат как се пали огън и как се правят лъкове и стрели. Поне засега.

За разлика от Хауард Блеър, който се усмихваше на Ейби. Хауард имаше частна зоологическа градина и участваше в събирането на животните. Имаше полеви опит и знаеше как мирише водата.

— Има по-свеж дъх — обясни той.

Започнаха да душат въздуха, докато се движеха. Клиф се чудеше защо не виждат летателни средства. Това беше най-смисленият начин за издирване, а и нима тук нямаше въздушна търговия? На всяко място на Земята щяха да са зърнали пътнически самолети. Спомни си за едно страхотно рафтинг пътешествие в Гранд каньон, където единствените следи от цивилизацията бяха реактивните струи в синьото небе.

Но това място бе извънземно и трябваше да се учат от него. Какво казваше майка му? „Проблемите са просто маскирани възможности. Да бе, да.“

Може би местните се притесняваха, че летателните средства ще пробият атмосферната мембрана? Реши да остави този въпрос за друг път и се съсредоточи върху терена, който прекосяваха.