Купата на небесата

1.

Един слуга поднесе на Мемор вкусен скриикор, пропит с миризмата на собствения му страх. Тя го изяде с наслада, докато наблюдаваше пришълците.

Скриикорът беше сериозно животно, почти с размера на новите пришълци, но със сигурност бе по-вкусно. Този беше леко пикантен и достатъчно голям за средно хранене, шест или седем хапки. Беше запазен с радиация и макар и сочен, беше леко кисел. Не трепереше — последен жест, че осъзнава естествения ред. Мемор не обръщаше внимание на малките кости. Щеше да ги изчопли после.

Чудеше се дали пришълците владеят магически номера, трикове отвъд познатата наука. Едва ли. Не бяха причинили реални проблеми, макар Птичите хора да бяха реагирали бавно. Засега пришълците изглеждаха сигурно затворени. Единият беше контузен или умираше. Екипировката им беше непозната, но изглеждаше груба. Занимаваха се с нещата си и бърбореха непрекъснато. Типичното поведение на примати, описано в древните архиви от предишните опитомявания на същества с четири крайника. Простата им форма ги правеше по-лесни за лов, но те сякаш никога не го осъзнаваха.

Избягалата група бе показала паника, а не интелект. Само късметът им бе помогнал. Но късметът бе случаен. Какъвто и да бе странният им произход, френетичните им движения показваха, че интелектът им не може да се справя с новите елементи. Или че е неспособен да планира — още по-голям грях. Може би единственият истински грях.

Освен това бяха невзрачни. Нямаха никакви цветно оперение — всъщност въобще нямаха пера. Съответно не разполагаха с камуфлаж. Колко елементарно! От какъв ли странен свят се бяха появили?

Явно бяха неспособни да придават значение на елементарните кожни сигнали и да водят по-нюансен разговор. Очевидно контактуваха с устен говор и грубовати жестове. Женските им показваха типично бозайнически белези, издатини и извивки, както и по-малка маса. Любопитно. Как ли работеше сексуалната селекция? При толкова ограничени методи? Какви ли тесни канали използваха? И колко бяха дребни! Мемор се чудеше как да ги научи на езика си.

От шестимата Астрономи и двойно повечето слуги само Мемор беше обучена на трансезик. Често си мислеше, че няма да има шанс да използва обучението си. Щеше да мине много време, преди светът им да се приближи до следващата цел, където очакваха да срещнат интелигентни същества, за пръв път от милиони цикли. Сега обаче трансезикът и неврологичните ѝ умения щяха да разкрият нови възможности. Пулсът ѝ се учести от задоволство.