Купата на небесата

— Като биолог, се съмнявам, че нещо живее вечно — каза Клиф. — Щом спреш да се размножаваш, естествената селекция спира да работи. Качествата, които са ти давали краткотрайно предимство, започват да пречат.

— Но ако имаш изобилие от биотехнологии? — попита Ирма.

— Тогава възможностите са безгранични — призна Клиф. — Може би Строителите — така ги наричам — са живеели почти вечно. Все пак Купата пътува от милиони години. Поне от шейсет милиона — тогава са измрели динозаврите.

Продължиха през гората. Клиф си спомни едно обучаващо пътешествие в еквадорската джунгла, когато се подготвяше за доктората си. Инструкторът им беше казал, че трите седмици в горното течение на Амазонка ще ги накарат да опознаят себе си, и това се бе оказало съвсем вярно. Експедициите разкриваха човек по-добре, независимо дали му харесва. „Себепознанието обикновено носи лоши вести…“

Някакво животно с размерите на куче нападна без предупреждение челния им човек, Ейби. Тичаше бързо и сигурно, сякаш беше ловувало същества като тях и преди. Ейби го простреля от един метър — право в челото. Големите жълти очи трепнаха и животното падна и изрита с крайници, изпускайки последен дъх. Приличаше на кръстоска между куче и гущер, люспесто, с широк гръден кош и здрави челюсти.

— Добър изстрел — каза Тери, докато го оглеждаха.

— Да запалим огън и да си опечем месо — предложи оживено Ирма.

Клиф се притесняваше да не ги открият, но не им попречи да съберат дърва. Анализът на аминокиселините показваше сходство със земните. Може би бяха универсални? Спомни си една стара народна мъдрост за готвене на открито. „Не използвай зелено или изгнило дърво, защото ще те спипат по пушека…“

— Не събирайте прясно паднали клони — подвикна той. — Потърсете по-сухи.

Тери се намръщи, но останалите кимнаха. Не всички разполагаха с еднакви умения за живот на открито. Клиф често трябваше да им напомня да не говорят — правило, което бе познато на всеки полеви биолог.

Седнаха около огъня — грижливо накладен под гъстите шубраци, които разпръскваха почти прозрачния сивкав миризлив пушек — и се насладиха на изпеченото месо. Тери се размечта за червено вино и това дори ги разсмя.

След като се нахраниха, решиха, че не им се спи. И тръгнаха отново. Надяваха се да намерят удобен водоизточник с открито пространство за отстрел. Никой не искаше да спи по дърветата. Но каква алтернатива имаха?

— Вижте, трябва да запомним един факт — каза Клиф, докато катереха един стръмен склон под изумрудените корони на дърветата. — Тези същества нямат естествен инстинкт спрямо нас.

— Това не значи ли, че ще ни е по-лесно да ги ловим? — попита Ейби.

Клиф го изгледа намръщено.

— Да. Но също така значи, че хищниците нямат причина да се боят от нас. Запомнете го.