Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
Съществата от избраната цел бяха могъщи, което бе очевидно от телескопичните наблюдения. Но не показваха междузвездни амбиции, ако се съдеше по липсата на следи от ядрени двигатели около звездата им, както и на големи конструкции.
Но изненадващата поява на пришълците беше още по-малко вероятна. Такива се споменаваха в архивите, но не бяха срещани от незапомнени времена. До този момент, при това отзад. Хитър подход. Астрономите бяха очевидно смутени от приближаването на съществата. Но сега, когато Мемор беше женска, всичко ѝ се струваше по-ясно. Това беше възможност!
Но не нейна поне засега, защото смяната на Мемор щеше да настъпи след много цикли. А и доскоро беше мъжки и разполагаше с по-слаба преценка. Но бе сграбчила момента сред трескавите мъчения на промяната, присъединявайки се към останалите Танцьори, и сега можеше да демонстрира новопридобитите си способности. Това със сигурност щеше да помогне на кариерата ѝ. Тази възможност я стопляше, носеше ѝ насладата от очакването. Беше сигурна, че е на прага на велика епоха.
Беше надлежно обучена на трансезика. Във всяко поколение трябваше да има един такъв, който да предава знанията нататък. Не се беше надявала, че някога ще приложи сложните методи, създадени в древността за контакт с цели, които можеха да бъдат приобщени. Приближаващият кораб не отговаряше на излъчените съобщения, но това не значеше, че трансезикът се е провалил. Имаше множество възможни причини целта да не отговаря.
А дали… тези същества въобще бяха от Целта? Тази мисъл се появи внезапно, явно от подсъзнанието. Трябваше да проследи произхода ѝ.
Несъмнено можеше да са от избраното слънце, което все още се намираше на десетки светлинни години. Голямото сърце на Мемор изкънтя в съгласие с тази идея. Но корабът им се бе появил отзад. Освен ако не опитваха да прикрият произхода си. Но Мемор беше сигурна, че редовните астрономични проверки биха засекли ядрените показатели на кораба, ако идваше откъм целта.
Значи трябваше да нарече тези бърборещи същества по друг начин, поне засега. Например „новите пришълци“.
Появи се информация от камерите в Сектор 1126 и Мемор я загледа с надеждата да научи повече. Втората група от новите пришълци бе на свобода там, но от пет събуждания не се бяха приближавали до камера. Може би бяха по-умни, отколкото ѝ се бе сторило? Възможност, нищо повече.
В големия кораб сигурно също имаше живи пришълци. Мемор го наблюдаваше на екрана, докато кръжеше около слънцето с помощта на магнитните си нокти, и се чудеше дали ще се върне и ще опита да спаси малките пришълци. Но от пет събуждания корабът само поддържаше полуорбита и от време на време ускоряваше срещу натиска на междузвездния газ. Може би бяха добронамерени. Засега.
Мемор раздвижи перата си и въздухът изсвистя в горда песен в унисон с туптящото ѝ сърце. „Наслада от живота, който носи такива възможности“.
Отвори малък прозорец към подсъзнанието си. Това можеше да освежи мисленето ѝ. Беше като изненадващ лъч червена светлина, стряскащ съзнанието ѝ. Усещаше мислите и емоциите, които се сблъскваха безкрайно, сливаха се и се чифтосваха. Пищно леговище от жизнен мрак. Представяше си тези кипящи процеси като храна за съзнанието ѝ, която потръпваше постоянно. „Толкова е различно и необятно да си женска…“
Потопи се умело. Мислите замъркаха. Звуците се превърнаха във влажна хармония. „Богатство!“ Можеше да се нуждае от нова комбинация на стари идеи, правилно забъркани в бледото сияние на различна гледна точка, за да се справи с тази ситуация. Можеше дори да ѝ се наложи да остави подсъзнанието да работи, докато не измисли нещо ново. Това се случваше рядко, но възможността беше вълнуваща. Тогава щеше да има нужда от талантите на Мемор. Можеше да използва подсъзнанието си и дори да стане Повелител. Това бе възможността Астрономите да се издигнат в социалната пирамида.
Преместването на пришълците щеше да е деликатен процес. Определено имаше нужда от идеи. Мемор се чудеше колко време могат да издържат без храна. Не можеха да се хранят през тези изолирани костюми, нали? Най-добре да ги извади от вакуума.
Слугите спряха поддържащата машина. Работеха внимателно и говореха притеснено, за да не обидят по някакъв начин по-висшите. Както и беше правилно.