Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Умника нежно стисна ръката на Марта, така че сърцето й се разтуптя.
– Мила Марта, всъщност ти ме вдъхновяваш, наистина. Заедно ще се справим с това. Хрумна ми една идея. Ела да видиш.
Той стана, помогна на Марта да се изправи и двамата се отправиха към залата за временни експозиции. Може би там охраната не беше толкова добра?
19.
Катя прекъсна връзката и остана загледана в дисплея на телефона, все едно това можеше да й помогне. Беше спряла да брои колко пъти е звъняла, без сестра Барбара да отговори. Управителката се беше изказала доста мъгляво за това колко ще продължи отпускът й. Този факт не беше притеснил Катя – последния път, когато работеше в старчески дом „Диамант“, можеше да се обади по телефона за съвет. Но сега, когато наистина имаше нужда от сестра Барбара, не можеше да се свърже с нея.
Катя въздъхна и погледна към всекидневната. Виждаха се само една жена, която шиеше одеяло, и двама старци, които играеха шах. Групата на хористите все още не се беше върнала и това я плашеше. Бяха добри приятели, които се опитваха да се наслаждават на живота и заразяваха със своята енергия и останалите обитатели на старческия дом. А сега беше тихо – дори скучно. Катя си помисли за Умника, който винаги работеше по дърводелските си проекти, когато си мислеше, че никой не го чува; и за Греблото, който пееше моряшките си песни. Дори цвиленето на Ана-Грета щеше да разведри обстановката. Катя дори не си бе представяла, че ще й липсват толкова. Замисли се за Греблото, който отглеждаше растенията си на балкона, макар че не беше разрешено, и за Кристина, която му помагаше да ги полива. Сестрата беше забелязала как тя го поглеждаше тайничко и предполагаше, че старата госпожица си пада по него. Във всеки случай винаги внимаваше да изглежда добре, когато почука на вратата му. За разлика от Ана-Грета, която сякаш носеше дрехите си само като средство срещу студа. Ако повечето хора бяха като нея, манекенките щяха да останат без работа, а европейските модни къщи отдавна щяха да обявят банкрут.
Къде бяха старците, които пееха в хора? Катя отиде в стаята на персонала и отвори документите, за да потърси някаква следа. Може би сестра Барбара й беше оставила бележка? Преди й помагаше с добри съвети, но сега не беше оставила нищо. Ако старците бяха на концерт в Стренгнес или Ескилстина, трябваше да са се върнали досега. Катя не биваше да отлага повече; налагаше се да действа самостоятелно и да направи нещо, което, за съжаление, можеше да хвърли тежка, тъмна сянка върху репутацията на старческия дом „Диамант“.
Тя седна пред телефона, но не успя да се застави веднага да се обади в полицията. Вместо това позвъни на различните енории в района и ги попита дали не са ги посещавали петима пенсионери. Може би дежурният щеше да знае за хоров концерт, който трябваше да изнесат група възрастни изпълнители? Не? Жалко.
Два часа по-късно Катя се отказа. Никой не знаеше нищо. Дали Марта и останалите просто не си бяха измислили, че изнасят концерти? Сестрата вече се притесняваше не на шега и започна да си дава сметка, че трябваше по-рано да вдигне тревога. Ръката й трепереше, когато вдигна слушалката на телефона. Опита се да се успокои и докато слушаше сигнала „свободно“, си каза, че поне петима е за предпочитане пред един. В крайна сметка можеха да си помогнат взаимно, ако нещо се обърка, нали така?
– Полицейското управление. Можем ли да ви помогнем с нещо?
Катя си пое дълбоко дъх и се опита по най-заобиколния начин да каже, че от старческия дом бяха изчезнали петима възрастни хора.
Марта и Умника си дадоха дълга почивка, след като се върнаха от посещението си в музея. Вечерта отиваше към своя край, когато поръчаха шампанско и всички се събраха на вечеря. Бяха се вдъхновили, а сега, след като бяха поспали малко, настроението им беше подчертано добро. В интерес на истината направо се кикотеха. Докато поръчваха храната, Умника по погрешка беше избрал специалното меню за младоженци, което включваше три ястия и сватбена торта. Марта навреме забеляза грешката и смени поръчката с обикновеното луксозно меню. После се сети за теориите на Фройд и се изчерви като домат. Може би Умника подсъзнателно беше направил нещо, за което дълбоко в себе си копнееше? Тя хвърли поглед към него и видя, че я гледаше.
– Слязох долу и прочетох вестниците в библиотеката – каза Умника, след като наля по чаша шампанско и на двамата и остави бутилката. – Не пише нищо за нас, но видях полицаи. Не бяха с униформи, но беше очевидно какви са – всички изглеждаха така, все едно тренират в един и същ фитнес и бяха подстригани еднакво късо. Точно разпитваха персонала.