Господар на желанието

Баронът изглеждаше малко нервен, докато се оглеждаше наоколо.

– Тогава ви приветствам с добре дошли.

Баронът видя Емили, яхнала малката си кобилка.

– Лейди Емили от Уоруик? – попита той невярващо.

Емили подари една от най-спиращите дъха усмивки на Орик и въпреки че баронът почти двадесет години бе негов сеньор и женен мъж, Дрейвън почувства неочаквано срязване от начина, по който го погледна. Както и внезапен порив да удуши човека, за това, че предизвиква усмивката ѝ, усмивка на чиста обич.

– Лорд Орик! – каза тя засмяно, докато баронът ѝ помагаше да слезе. – Колко добре изглеждате!

– А вие сте красива както винаги, милейди – каза той, държейки ръцете ѝ така, че да може да я огледа хубаво.

Дрейвън присви очи. Как смееше да я оглежда така безочливо! Всъщност, Емили изглежда сякаш се перчеше пред мъжа.

Той стисна юмруци, когато желанието да удуши малкия човечец, стана по-силно от преди.

Орик целуна ръката ѝ.

– Но кажи ми, Емили, защо си тук?

– Тя е моя повереница – каза Дрейвън и гласът му прозвуча много по-строго, отколкото имаше намерение.

Лицето на Орик пребледня, докато погледна първо към Дрейвън, а след това към нея. Веждите му се свиха от безпокойство и страх.

– Баща ти?

– Той е добре – добави Емили, когато баронът постави ръката ѝ в своите. Тя го потупа по ръката нежно. – Аз съм по-скоро политически заложник на лорд Дрейвън, отколкото повереница.

Челото на Орик се набръчка.

– Кралят е позволил това?

– Кралят нареди това – поправи го Дрейвън.

Той не пропусна проблясъка на тревога, която премина през лицето на барона, миг преди той да я прикрие.

– Е, каквото и да е довело вашата приятна особа в залата ми, милейди, аз съм благодарен. Откакто дъщеря ми се омъжи, преди три години, силно се нуждая от младежка компания. – Орик покри ръцете ѝ със своите и я поведе нагоре по стълбите.

Докато Дрейвън ги следваше, Саймън се присъедини към него.

– Дразнещо, а?

– Какво? – попита Дрейвън през зъби.

– Начинът, по който изглеждат толкова щастливи заедно. Знаеш ли, разбрах, че новата съпруга на Орик е на възрастта на Емили. Ето защо, ако нещо се случи на баронесата, Емили лесно може да се окаже булка на Орик.

– Млъквай, Саймън.

Докато влизаха в залата, Орик извика съпругата си.

– Кристина, трябва да дойдеш и да видиш кой пристигна току-що на прага ни.

Дрейвън се обърна към звука от стъпките, които бързаха надолу по извитите стълби от лявата му страна. Стъпките се забавиха, когато тя приближи долният край.

Две секунди по-късно, Дрейвън видя зад стената да наднича глава. Бял воал обримчваше лицето на това, което изглеждаше като херувим, с уста и бузи като на Купидон и големи кафяви очи. Дамата изглеждаше на по-малко от двадесет години, на колко точно обаче, той не можеше да каже.

– Емили! – изписка дамата развълнувано и пристъпи иззад стената, като му показа, че единствената кръгла част от нея бе лицето ѝ. Дребното ѝ тяло бе тънко като върба, когато тя се втурна към Емили и разпери ръцете си към нея. – О, милостиви боже!