Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Живите рицари са по-добри от мъртвите — каза Ескил кратко с тон, който показваше, че смята дискусията за завършена. — А ечемичната каша с мас май не подхожда на нашия рицар?
Арн призна, че по принцип не отказва Божиите дарове на маса, но също така му е трудно да преглътне течна свинска мас. Независимо, че осъзнава, че такава храна затопля доста добре през скандинавската зима. Ескил изпитваше непонятно удоволствие от това, че брат му капризничи за храната дори и днес, както сам каза. Ескил веднага нареди на един от мъжете, които седяха на масата на гребците от другата страна на огъня в залата, да отиде да донесе малко арнеска шунка и няколко пушени наденици от Льодьосе.
След като вечерята свърши и най-накрая всеки беше получил храна според вкуса си, Ескил отиде до огъня и взе един въглен с ръка. Като се върна на масата, той почисти остатъците от храна с лакътя си и бързо и лесно начерта върху нея с въглена пътя от Льодьосе долу при река Гота, нагоре през Венерн покрай Арнес и право до устието на река Тидан, където пътуването им беше започнало. Сега се движеха по Тидан към Форшвик на брега на езерото Ветерн, от чиято друга страна пътуването продължаваше през езерото Борен и нататък към Линшьопинг. Оттам излизаха други линии, които водеха както нагоре към Свеаланд, така и на юг към Висабю и Любек. Ескил обясни гордо, че това беше гръбнакът на неговото кралство на търговията. Той владееше цялата водна територия от Льодьосе до Линшьопинг, всички лодки бяха негови, речните кораби, както и по-големите и по-кръгли кораби, които плаваха през Венерн и Ветерн, а също и сандъците, които се намираха при Тролския водопад в река Гота. Над петстотин мъже, повечето освободени слуги, управляваха корабите му по тези направления. Само при най-суровите зими с обилен снеговалеж можеше да се случи търговията да замре за няколко седмици.
Арн и Харалд бяха следили мълчаливо и внимателно линиите, които Ескил начерта с въглена, и кимнаха в знак на съгласие. И двамата честно заявиха, че не е шега работа да можеш да свържеш Западно море и Норвегия с Източното езеро и Любек. По този начин човек можеше да води датските сили за носа.
Тези думи развалиха настроението на Ескил и въодушевлението и самоувереността му го напуснаха. Какво имаха предвид с това и какво знаеха за датчаните?
Арн разказа, че когато плавали по продължение на ютландския бряг, минали през пролива Лимфьорд. Влезли в него, за да може Арн да се помоли и да дари злато на манастира Витскьол, където бил прекарал около десет години от детството си. Във Витскьол нямало как да не научат едно и да видят друго. Дания била голяма сила, обединена първоначално под властта на крал Валдемар, а впоследствие на сина му Кнут. Датските воини приличали повече на франкските и саксонските, отколкото на скандинавските, а силата, която Дания притежавала и която така лесно се забелязвала, нямало да остане неизползвана. Тя щяла да нараства и то най-вероятно за сметка на германските страни.
От Норвегия пък можело да се плава до Льодьосе на река Гота, без да бъдеш хванат от датчани и принуден да платиш данък. Но да изпратиш търговски кораб в посока юг от Льодьосе по пътя между датските острови към Саксия и Любек не бивало да се прави без да се платят големите мита. А човек не бива да вдига голям шум за митата, защото по-силният скоро ще използва средствата на войната, за да наложи волята си.
Ескил слабо възрази, че човек винаги можел да се сроди с датчаните чрез брак, за да са спокойни, но Харалд и Арн се разсмяха толкова невъзпитано на това изказване, че Ескил се засегна и дълго време се мусеше.
— Аз и Харалд сме си говорили за един начин, по който да засилиш търговията си, и мисля, че точно сега той ще ти оправи настроението — рече Арн. — От сърце подкрепяме търговската ти дейност, единодушни сме, че си организирал всичко по най-добрия начин, така че чуй идеята ни. В Льодьосе се намира нашият кораб, който Харалд, норвежкият кормчия, може да преведе през което и да е море. Нашето предложение е Харалд да прекара този кораб срещу добро заплащане в сребро по пътя между Лафутен и Льодьосе. Имай предвид, че това е кораб, който побра три коня и две дузини мъже с всичките необходими провизии и фураж заедно с десет волски коли, пълни със стока, която докарахме от Льодьосе. Сега пресметни всичко това в количество сушена риба от Лафутен и ще стигнеш до заключението, че две подобни пътувания през лятото всяка година ще удвоят приходите ти от сушена риба.
— Ха, ти все пак си спомняш, че говорих за сушената риба — възкликна Ескил обнадеждено.
— Все още си спомням онази разходка на коне до съвета на всички готи при Аксевала, когато бяхме съвсем млади, ти и аз — отвърна Арн. — Тогава ти ми разказа как смяташ да опиташ с помощта на норвежките ни роднини да докарваш треска от Лафутен. Помня, че веднага се сетихме за четиридесетдневния пост преди Великден и аз в същия момент схванах, че това е добра идея. Като момче, идващо от манастир, каквото бях тогава, вече бях изял доста кабалао. Сушената риба днес не е по-евтина от преди. Ще се отрази добре на търговията ти.