Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Каква е тази миризма? О, да, от мен е. Мириша на смърт.
— Изясни ли ти се нещо? — пита Бари.
— Нямам отговори, само още въпроси.
— Например?
— Връзките. Как са свързани семейство Кингсли с двата трупа тук? Защо не изкормва децата? Защо затваря очите само на жените? Защо е оставил Сара жива и каква е нейната връзка с това местопрестъпление? Има ли такава? — Вдигам ръце раздразнена.
— Аха. Как искаш да процедираме?
— Кали, Джийн и компания ще се заемат с местопрестъплението тук. Симънс е в къщата на Кингсли. Утре ще разпитаме Сара, а и разполагаме с дневника й. — Млъквам и поглеждам Бари в очите. — Прибирам се у дома.
Той повдига вежда изненадан.
— Наистина?
— Да. Вие ми се свят, успях да спася една тийнейджърка да не си пръсне мозъка и видях пет трупа досега. Главата ми е пълна с информация за извършителя ни, която е доста противоречива. Нуждая се от душ и кафе и тогава ще продължа да мисля върху случая.
Бари вдига ръце, сякаш ми казва не стреляй.
— Идвам с мир.
Усмихвам се против волята си. Детективът е почти толкова добър в тези неща, колкото Кали. Почти.
— Съжалявам. Ще ми направиш ли една последна услуга за тази вечер?
— Разбира се.
— Разбери кои са. Мъжът и момичето. Може би тази информация ще ми помогне да си обясня някои неща.
— Няма проблем. Ще ти се обадя на мобилния. Ще извикам няколко униформени да помагат с каквото е необходимо.
— Благодаря ти.
Кали излиза от апартамента.
— Джийн и екипът му са на път — сънени и сърдити.
Разказвам й за онова, което сме говорили с Бари.
— Ваканцията свърши, така ли?
— Отдавна.
13
КОЛКО МОЖЕ ДА СЕ ПРЕЖИВЕЕ ЗА ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ДЕН?
У дома съм, сама. Бони ще прекара нощта при Елейна и Алън. Щеше да е егоистично от моя страна, ако я бях събудила само за да ми прави компания. Току-що си взех душ, разположила съм се на дивана пред телевизора, който не е пуснат, опънала съм си краката на масата и се взирам в нищото.
Не мога да изгоня деня от главата си.
Това е трик, който се научих да прилагам от началото на кариерата си: да оставям местопрестъпленията зад гърба си, когато се прибера у дома. Как е възможно да бъдат разграничени тези два свята — на мъртвите и живите? Как да им попречим да прелеят един в друг? Това са въпроси, на които всяко ченге или агент трябва да си отговори. Невинаги съм успявала да го сторя, но съм се опитвала. Обикновено започвам, като се насиля да се усмихна. Ако успея да се усмихна, мога да продължа да се усмихвам. Ако продължа да се усмихвам, мога да се засмея. Ако мога да се смея, мога да оставя мъртвите зад гърба си.
Мобилният ми иззвънява. Бари.
— Здрасти.
— Намерих ти информацията за жертвите в апартамента. Не знам как се връзва с всичко останало, но е интересна.
Вземам бележник и химикал от масичката.
— Слушам те.
— Името на мъжа е Хосе Варгас. На петдесет и осем години е и е дошъл от слънчева Аржентина. Не е примерен гражданин. Лежал е за влизане с взлом, нападение, опит за изнасилване и изнасилване на непълнолетна.
— Приятен тип.
— Аха. Бил е заподозрян, но не е осъждан за сводничество, склоняване към проституция, насилване на деца и измъчване на животни.
— Измъчване на животни?
— От сексуално естество.
— О, гадост.
— В края на седемдесетте години е бил заподозрян, че участва в мрежа за трафик на хора, но нищо не е било доказано. Това е всичко, което знам за господин Варгас засега. Няма да липсва на никого.
— Какво ще ми кажеш за момичето?
— Все още нямам нищо за нея. Не намерихме документ за самоличност в апартамента. Има татуировка на лявата ръка с нещо, написано на кирилица.
— На руски?
— Очевидно. Но това не означава, че е рускиня. Още нещо. Има белези на двете си ходила. Същите като онези, които видяхме в къщата на Кингсли. Но нейните са по-нови.
Усещам надигащия се в тялото ми адреналин.
— Това е много важно, Бари. Белезите са ключът.
— Аха. Съгласен съм. Това е всичко, с което разполагам, поне засега. Кали и Сайкс ще поемат оттук. Връщам се в къщата на Кингсли. Ще ти се обадя сутринта.
— Чао.
Отпускам глава назад и се вторачвам в тавана. Покрит е с така наречените акустични пуканки, които бяха модерни по едно време, но сега са много грозни. Двамата с Мат имахме намерение да ги разкараме, но така и не стигнахме до тях.