Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Естествено, сред бойците се носеха слухове — някои казваха, че са бивши офицери от турската армия, които се опитали да се присъединят към Ал Кайда, но им било отказано, тъй като били твърде агресивни; други твърдяха, че са бивши чилийски и египетски палачи, провеждали изтънчени разпити на заподозрени терористи по поръчка на Съединените щати; трети пък бяха убедени, че са американски наемници, които просто обичат да проливат кръв.
До Господаря на анархията стоеше първият му помощник, полковник Тифон. Кръстен на най-страховитото създание от старогръцката митология — огромно, с огнени очи, пред което дори боговете треперели — той бе изключително висок убиец с безизразни очи, от когото всички изпитваха ужас.
Преди да бъде приет в редовете на армията, всеки боец трябваше да се срещне с Тифон.
Именно той полагаше отличителните белези на повишаването — с нажежено до червено желязо върху кожата на ръката; след това се добавяше мастило за татуировки и оставаха изпъкнали тъмни белези. Рангът в Армията на крадците не се отбелязваше с нашивка на ръкава — изгаряше се направо върху кожата.
Тифон изпълняваше и церемонията по посвещението — ужасен побой, докато под въздействието на наркотици наблюдаваш едновременно четири телевизионни екрана, които те засипват с клипове с ужаси и касапници, коварни убийства и обезглавявания, изнасилвания, содомия, удавяния и мъчения.
Мъжете се подчиняваха на Господаря на анархията, защото той бе техен лидер. На Тифон се подчиняваха от чист ужас.
— Докладвай — нареди Господарят на анархията.
— Милорд — каза Риба чук, — открихме разбития самолет на Иванов. Когато пристигнахме, американският изпитателен екип вече беше там. Атакувахме ги, но тогава наблизо се появи френска подводница.
— Френска подводница? — Господарят на анархията вдигна вежда. — Продължавай.
— Подводницата като че ли не съдействаше на американците, но въпреки това я торпилирахме. Докато бяхме заети с нея, американският екип свали едната от кобрите и побягна с щурмовите си лодки. Втората кобра ги откри малко по-късно недалеч от островчетата, но американците свалиха и нея и докато стигна до мястото, бяха изчезнали.
— Изчезнали?
— Лодките им явно могат да се потапят, сър.
— Те са изпитателен екип, капитане. Боя се обаче, че пропускаш нещо в доклада си.
Риба чук замръзна, после попита объркано:
— Ка… какво пропускам, сър?
— Че мисията ти е неуспешна. Беше ти заповядано да убиеш американците. Не си го направил. Ergo, претърпял си провал.
— Но те оказаха страхотна съпроти…
— Не мога да търпя провали, капитане. Не и по време на тази мисия. От тази армия се очаква само едно — всеки неин член да изпълнява дословно задълженията си. Ти не си направил това, поради което излагаш всички ни на опасност. Кой е прекият ти заместник?
Риба чук кимна към по-младия мъж до себе си.
— Лейтенант Сантос, сър. От Чили.
Господарят на анархията насочи погледа си към по-младия мъж и го измери бързо от глава до пети. После се обърна към Тифон и кимна.
Първият помощник с мъртвешкия поглед извади блестящ касапски сатър и го постави на масата пред Риба чук и младия лейтенант.
— Лейтенант Сантос, искам да дадеш на капитана си урок, който няма да забрави скоро — каза Господарят на анархията. — Да, бих могъл и аз да го накажа, но опитът ми показва, че единственият наистина ефективен начин да мотивираш някого — или пък да изтръгнеш сведения от неприятеля — е да нараниш някой негов близък или подчинен. Така че, лейтенант Сантос, бъдете така добър да отсечете лявата си ръка, ако обичате.
Няколкото свързочници, които тайно следяха разговора, рязко надигнаха глави.
Сантос се облещи. Хвърли поглед към Риба чук, но капитанът се взираше решително напред, без да го поглежда в очите.
Господарят на анархията чакаше търпеливо. Не каза нито дума.
И тогава, за изненада на всички наблюдаващи, младият лейтенант пристъпи напред и взе острия сатър.
Мнозина бяха чували и преди за подобни неща, но никой не ги бе виждал с очите си — легенди как Господарят на анархията заповядва на непокорни или провинили се членове на армията да отрязват части от собствените си тела. Пръсти на ръцете и краката, а в един прочут случай (според слуховете) Господарят бе наредил на един мъж, изнасилил африканска медицинска сестра, да отреже собствения си пенис… и онзи го беше направил.