Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Много е вкусно - реагира Карин. - Обичам омари.

— Само ги пуснах във вряла вода - обади се Тòва. - Този твърди, че е алергичен, но всеки друг заявява, че ги оби­ча.

— Любимото ѝ ястие за вечеря с гости, омарите! - въз­кликна доволно Корн. Той явно не питаеше лоши чувства към жена си, която му бе сервирала алерген. - Рядко съчетание за една жена: великолепен външен вид и готварско изкуство!

— Наистина беше много вкусно - повтори Карин.

— Страхотно - внесе и своята лепта Бекер, опитвайки се да спаси ризата си от още една капка масло, която се плъз­гаше в момента по брадичката му. Усмихна се на Тòва, дока­то бършеше лицето си, надявайки се, че усмивката му ще при­даде на казаното липсващия в гласа му ентусиазъм. Тази ве­чер тя бе в пурпурния си период, а устните, очите и ноктите ѝ имаха цвета на презряла слива. Бекер поглеждаше от време на време с интерес ноктите ѝ. Формата им беше съвършена, дължината - поразяваща. Човек трудно можеше да си предс­тави тази жена да използва ръцете си за каквото и да било - освен може би да пуска раци във вряща вода. „Колко време и пари се изискват, за да се отгледат нокти като тези? - питаше се той. - Колко често ходи на маникюристка? Колко слоя лак е сложила, за да получи този нюанс на препечена слива? Кол­ко мързел?...“ Когато държеше омара в ръце с нокти върху черупката му, изглеждаше, като че ли един ракообразен раз­късва друг. От време на време спускаше ръка, за да почеше котката, която я изтърпяваше за секунда или две, преди да оближе маслото от пръстите ѝ.

Наслагала беше още повече бижута върху себе си в срав­нение с първата им среща. „Интересно - помисли той. - Как­ви усилия само полага да прикрие естествената си красота под слоеве козметика и скъпоценности...“ Тя не смъкваше очи от него, въпреки че разговаряше главно с Карин. Двете гово­реха на домакински теми, избягвайки работата на Карин, а Корн разговаряше с Бекер, но всеки път, когато Бекер пог­леждаше настрани от събеседника си, срещаше погледа на Тòва, отправен към него с любопитна липса на интерес: като че ли гост на ресторант наблюдава поведението на непознат на друга маса и отмества поглед, когато го хванат. Не беше наясно как да разбира погледите ѝ. Не беше флирт, бяха на­пълно лишени от чувства. В един момент усети, че и Карин бе забелязала погледите на Тòва към него - и тя явно се опит­ваше да дешифрира посланието в тях. „Карин като че ли ме гледа с нюанс на враждебност“ - помисли той.

След вечеря Корн поведе Карин из къщата и Бекер оста­на сам с домакинята, която открито се беше вторачила в него, докато въртеше бавно с тъмночервените си нокти на грабли­ва птица столчето на чаша вино. Бекер засрамено си даде смет­ка, че досега ѝ бе подхвърлил само няколко банални фрази.

Седяха мълчаливо и тя продължаваше да го гледа със същия равнодушен, безизразен поглед.

— Хубава вечеря - наруши най-сетне мълчанието Бе­кер, слисан от неспособността си да води обикновен разго­вор. Тя не реагира. - Наистина беше много добра. Обичам омари. - Винената чаша се въртеше бавно. Бекер неволно из­бърса отново лице, опитвайки се да отстрани вероятна причи­на за вторачения ѝ поглед. - Станли каза, че сте били фотомодел - продължи той, тъй като тя пак не реагира. - Как беше работата?