![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
А после се подсетих, че щях да видя Америка отново. Това поне щеше да е забавно. С тази мисъл слязох до първия етаж с елегантна походка и се отправих към Балната зала. Поех си дълбоко въздух и почуках на вратата, преди да я отворя.
Вътре, оттатък редицата от стражи, чакаха момичетата. Проблеснаха светкавиците на фотоапарати, улавящи и тяхната, и моята реакция. Усмихнах се към изпълнените им с надежда лица, поуспокоен да ги видя толкова щастливи.
– Ваше Височество. – Обърнах се и видях Силвия да се надига от реверанса си. Почти бях забравил, че и тя ще присъства; все пак трябваше да запознае и тях с необходимата етикеция, както беше обучавала мен като малък.
– Здравей, Силвия. Ако нямаш нищо против, бих искал да се представя на младите дами.
– Разбира се – каза тя задъхано, покланяйки се отново. Понякога се държеше толкова драматично.
Плъзнах поглед сред лицата пред себе си, търсейки огнените ù коси. Отне ми известно време, тъй като лекото блещукане на бижутата по всички китки, уши и шии ме разсейваше. Накрая я намерих застанала в края на една от последните редици. Нейното изражение беше различно от това по останалите лица. Усмихнах ù се, но вместо да ми отвърне със същото, тя се смути.
– Дами – подхванах аз, – с ваше разрешение, бих предпочел да се запозная с всички ви поотделно. Убеден съм, че и вие като мен очаквате с нетърпение закуската, затова ще се постарая да не ви отнемам много време. Надявам се ще ми простите, ако не запомня имената ви веднага; доста сте.
Няколко от момичетата се изкискаха, а аз се зарадвах, че успях да разпозная далеч повече от тях, отколкото смятах, че съм способен. Отидох до младата дама в края на първата редица и протегнах ръка към нея. Тя я прие въодушевено, а аз я поведох към двата дивана, донесени специално за целта.
За жалост, Лиса не беше по-привлекателна на живо, отколкото на снимката си, но въпреки това заслужаваше шанс.
– Добро утро, Лиса.
– Добро утро, Ваше Височество. – Тя се усмихна толкова широко, че вероятно я заболя.
– Харесва ли ви в двореца ни?
– Много е красив. Никога през живота си не съм виждала такава красота. Много е красиво. Боже, това май вече го казах, нали?
Отвърнах ù с усмивка.
– Няма нищо. Радвам се, че ви харесва. С какво се занимавате у дома?
– От Пета каста съм. Цялото ми семейство се занимава със скулптура. Тук имате доста невероятни произведения. Много са красиви.
Правех се на заинтригуван, но с нищо не привличаше вниманието ми. Въпреки това не можех да я отхвърля без основателна причина.
– Благодаря ви. А имате ли братя и сестри?
След няколкоминутен разговор, в който използва думата „красив“ поне дванайсет пъти, вече бях сигурен, че не искам да знам нищо повече за това момиче.
Беше време да премина към другите, но подозирах, че ще е грубо да я задържа тук, при положение че нямаше шанс да избера нея. Затова реших да започна с елиминациите още отсега. Така щеше да е по-справедливо спрямо момичетата, а и можеше дори да впечатля баща ми. Все пак нали искаше да проявявам инициатива.
– Лиса, много ви благодаря, че ми отделихте от времето си. Бихте ли останали след срещата ми с другите момичета, за да поговоря с вас?
Тя се изчерви.
– Разбира се.
Станахме, а аз се почувствах ужасно, усещайки, че придава грешен смисъл на молбата ми.
– Ще бъдете ли така добра да изпратите следващото момиче тук?
Тя кимна, изпълни реверанс и отиде да извика следващото момиче, което веднага разпознах като Селест Нюсъм. Само плиткоумен мъж би забравил такова лице.
– Добро утро, лейди Селест.
– Добро утро, Ваше Височество – отвърна тя с реверанс. Гласът ù беше меден и ме накара да си помисля, че явно щях да се увлека по много от тези момичета. Май излишно се бях тревожил, че няма да обикна никоя. Може би щях да хлътна по всичките и изборът щеше да стане невъзможен.
Поканих я да седне на дивана пред мен.
– Доколкото разбрах, сте фотомодел.
– Да – потвърди радушно тя, доволна, че вече съм наясно с този факт за нея. – Главно на облекла. Казвали са ми, че имам подходяща фигура.
Разбира се, след тези думи нямаше как да не погледна към въпросната фигура, която безспорно беше поразителна.
– Харесвате ли професията си?
– О, да. Удивително е как фотографията може да улови за част от секундата нещо изящно.
Грейнах.
– Съгласен съм. Не знам дали сте чували, но и аз самият съм голям почитател на фотографията.