![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
– Какво е „достояние“?
Врътнах очи и продължих нагоре по стълбите. Веднага щом стигнах до третия етаж, направо хукнах към стаята си, където имаше огромна тераса с изглед към градината. Нямах намерение да се показвам навън, тъй като можеше да ме види, но отидох до прозореца и дръпнах пердето.
Америка постоя десетина минути в градината и като че ли успя да се поуспокои. Накрая избърса лицето си, поизтупа нощницата си и тръгна към вратите на двореца. Хрумна ми да отскоча до коридора на втория етаж, за да се срещнем отново „най-случайно“. Но размислих. Тази вечер беше разстроена и вероятно не беше на себе си. Ако исках да имам някакъв шанс с нея, трябваше да изчакам до следващия ден.
Следващия ден... когато щяха да ми се представят още трийсет и четири момичета. О, нелепо щеше да е да чакам толкова време. Отидох до бюрото си, изрових купчината папки с молбите за участие на момичетата и запреглеждах снимките им. Не знаех на кого му беше хрумнало да вписват имената им на гърба, но идеята не ми допадаше. Грабнах една химикалка и ги нанесох отпред. Хана, Ана... как щях да ги запомня? Джена, Джанел и Камил... сериозно ли? Очакваше ме същинска катастрофа. Трябваше да науча поне няколко от тях. После щях да разчитам на значките, докато не ги научех наизуст.
Защото можех да се справя. И то добре. Нямах друг избор. Трябваше най-сетне да докажа, че мога да поема нещата в свои ръце, да вземам решения. Как иначе щяха да ми се доверяват хората като крал? Как щеше да ми се довери кралят?
Съсредоточих вниманието си върху запомнящите се фигури. Селест... нейното име не можех да забравя. Един от съветниците ми беше споменал, че е фотомодел, и ми беше показал нейна снимка по бански костюм из лъскавите страници на едно списание. Навярно беше най-сексапилната кандидатка, а в това определено нямаше нищо лошо. Лиса също се набиваше на очи, но не в добрия смисъл. Освен ако не блестеше с изключителен характер, изобщо нямаше място в надпреварата. Може би това беше малко повърхностно от моя страна, но не и осъдително, струваше ми се. Ех, Елиз. Ако съдех по екзотичната форма на очите ù, тя беше момичето с връзки в Нова Азия. Този факт сам по себе си я изстрелваше на една от челните позиции.
Америка.
Огледах снимката. Усмивката ù беше неотразима.
Какво я беше накарало да се усмихне така лъчезарно? Аз ли? Е, явно симпатиите ù бяха отшумели. Защото одеве не ми се беше сторила много щастлива да ме види. Но... все пак накрая се усмихна.
На следващия ден щях да започна отначало познанството си с нея. Не знаех какво точно търся, но толкова много от очакванията ми за правилното момиче ме гледаха от онази снимка. Може би всичко се дължеше на силния характер и прямотата ù, а може би на копринената кожа на ръката и парфюма ù... но едно знаех с абсолютна сигурност: исках да ме хареса.
Как обаче щях да го постигна?
Шеста глава
Вдигнах синята вратовръзка до гърдите си. Не. Бежовата? Не. Всеки ден ли щях да се обличам толкова трудно?
Исках да направя добро първо впечатление на момичетата – и добро второ впечатление на едно от тях, а очевидно нещо ме караше да си мисля, че всичко зависеше от избора на правилната вратовръзка. Въздъхнах. Тези момичета още от самото начало ми действаха оглупяващо.
Опитах да възприема съвета на майка ми и да бъда себе си, независимо от недостатъците ми. Затова се спрях на първата вратовръзка, която бях взел, дооблякох се и пригладих косата си назад.
На излизане от стаята видях родителите ми да си шушукат нещо до стълбището. Зачудих се дали да не мина по задния маршрут, тъй като не исках да ги прекъсвам, но майка ми ме привика с махване.
Щом ги стигнах, тя започна да подръпва ръкавите ми, а после мина и зад гърба ми, за да изпъне добре сакото ми.
– Не забравяй – каза тя, – че всичките са кълба от нерви и първата ти работа е да ги накараш да се отпуснат.
– Дръж се като принц – настоя баща ми. – Помни кой си.
– Не е нужно да бързаш с избора. – Кралицата докосна вратовръзката ми. – Тази ми харесва.
– Но не задържай никоя от тях, ако си сигурен, че не я искаш. Колкото по-скоро отсеем качествените кандидатки, толкова по-добре.
– Бъди вежлив.
– Бъди уверен.
– Просто говори с тях.
Баща ми въздъхна.
– Това не е просто игра. Запомни го.
Майка ми ме хвана за раменете.
– Ще се справиш чудесно. – Придърпа ме в обятията си, а после отстъпи назад и пак заоправя костюма ми.
– Добре, сине. Върви сега – каза баща ми, махвайки към стълбите.
– Ще те чакаме в трапезарията.
Виеше ми се свят.
– Да, добре. Благодаря.
Спрях на първото стъпало, за да си поема дъх. Знаех, че просто искаха да ми помогнат, но бяха успели да съсипят и малкото спокойствие, което си бях изградил. Напомних си, че от мен се очакваше просто да ги поздравя, че момичетата се надяваха да ме впечатлят също колкото и аз тях.