Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Още преди да поздрави и да стъпи на земята, Максим каза:

— Деций те вика на помощ.

Юлия Корделия и Клавдия стигнаха до преддверието. Максим отвърза от презраменника си кожен калъф, извади от него папирус и го подаде на Аврелиан.

Докато го дочиташе, той чу гласа на майка си, който питаше какво става, а после – как Максим се представя. Вдигна очи от императорското писмо и долови блясъка на събудения интерес в погледа на Клавдия, когато Максим махна шлема си. Малко жени оставаха безчувствени пред прелестта на прекалено фините му за войник ръце, пред русата му, буйна коса или пред големия белег, който пресичаше слепоочието му, подчертавайки по невероятен начин младежката му красота.

— Какво става, Аврелиан? – повтори Юлия Корделия.

— Императорът има нужда от мен.

Готите бяха във Филипополис, съвсем близо до Черно море. Те плячкосваха и грабеха, без да срещнат истинска съпротива. Деций не се съмняваше, че те скоро щяха да се изкачат на север, натоварени с богатите си трофеи, със злато и роби.

— Те ще са изтощени и ще се забавят. Деций и синът му Етруск вече са тръгнали с бърз ход за Филипополис. Той иска да се присъединя към него с XX легион „Валерия Виктрикс”. Трябва да заминем незабавно.

Клавдия и Юлия Корделия възразиха: още не бяха вечеряли, а току-що пристигналите след подобно препускане имаха нужда от почивка.

— Стъмва се – настоя Клавдия. – Изчакайте да се зазори.

— Зората е твърде далеч – възропта Аврелиан.

— Остави ги поне да пийнат и да хапнат – каза и Юлия Корделия.

Аврелиан погледна Максим в очите.

— Моите хора и аз можем да минем без почивка, Аврелиан. Обаче конете няма да могат да направят и десет милиарии повече.

— Ще вземете каквито ви трябват животни от обора – увери ги Юлия Корделия. – Колкото до императора и готите, те ще почакат още час.

* * *

Вечерята беше кратка, а Аврелиан беше мълчалив и много нетърпелив. Максим говори, като правеше комплименти ту на Юлия Корделия, ту на Клавдия. Успя да ги разсмее и да ги накара да забравят за времето, което летеше.

Преди да падне пълен мрак, Аврелиан отиде да смени тогата с офицерската си униформа. Докато младият роб египтянин му помагаше да пристегне бронята и презраменника си, Клавдия се появи ненадейно. Като посочи момчето, тя попита:

— Ще го вземеш ли със себе си? Той има огромно желание.

— Тръгвам отново на бой. Какво ще правя там с едно дете?

Клавдия се съгласи. Устните й се разтеглиха в горчива гримаса.

— И какво ще правиш там с една сестра, нали?

Аврелиан се обърна, за да може момчето да завърже каишите на кожения му нагръдник. Клавдия направи крачка, сграбчи роба за врата и го блъсна към прага на стаята.

— Изчезвай, аз ще се заема с това. Твоят господар вече няма нужда от теб, нито сега, нито по-късно.

Аврелиан не помръдна, докато пръстите на Клавдия дърпаха кожените езици.