Царицата на Палмира [Танцът на боговете]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Серия: Царицата на Палмира #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Танцът на боговете]». Краткое содержание книги:
— Не искам вече да бъда далече от теб, Аврелиан.
Тя шепнеше. Аврелиан се ядоса, но отвърна, без да повиши глас:
— Знаеш, че това не е възможно.
— Разбира се, че е възможно. Бих могла да се присъединя към теб в лагера ти. Само трябва да заповядаш.
— Толкова ли държиш да умреш? Да бъдеш изнасилена или продадена като робиня? Мизия е в огън и кръв. Римските градове там са опустошени. Днес няма нищо по-несигурно от легионерски лагер. Управляващите тези области са предатели и некадърници. Какво ще правиш там?
— Ще бъда с теб.
Аврелиан въздъхна раздразнено и се освободи от ръцете й. Взе наметалото и го хвърли върху раменете си.
— Ако не в Мизия – продължи Клавдия, – може да бъде другаде. Битките винаги свършват. Може да се срещнем през есента. Не ми казвай, че е невъзможно. Съпругите и любовниците придружават офицерите, знам го. Дори за проститутките има място там.
— Ти не си нито едното, нито другото!
Клавдия се засмя. Високо и ясно. Предизвикателно.
— Ако знаеш как бих могла да бъда всичко това едновременно, скъпи мой братко!
Тя посочи факлите, които горяха навън.
— Твоят трибун, тоя Максим, изобщо няма да откаже да бди над мен. Сигурна съм, че той не би се оплакал от присъствието ми.
— Не намесвай Максим в своята лудост! – възропта Аврелиан. Гневът го обземаше.
— Той женен ли е?
Аврелиан се въздържа да отговори.
— Той е толкова красив, че дори нашата майка не можа да остане безчувствена.
— Млъкни, Клавдия! Ти каза прекалено много за тази вечер. Остави ме сама с брат ти.
Юлия Корделия се беше изправила на прага. В гласа й звучеше онази елементарна твърдост, която Аврелиан не беше успял да прояви. Обаче, преди да излезе от стаята, Клавдия сграбчи лицето на Аврелиан и залепи предизвикателно устните си върху неговите.
Когато тя изчезна в тъмнината, Юлия Корделия се приближи до сина си и положи успокояващо хладните си пръсти върху устата му, сякаш искаше да задържи там целувката на Клавдия.
— Ще й мине – каза нежно. – Тя има нужда да обича и няма нищо по-хубаво, с което да запълни сърцето си, от славата на своя брат. Не й се сърди.
Те се гледаха един друг мълчаливо. Аврелиан се запита какво ли знаеше майка му за истинската лудост на Клавдия. Сякаш отгатнала мисълта му, Юлия Корделия поклати глава.
— Каквото и да прави, не се бой от нея. Не тя ще изпрати нощта и гнева на боговете.
— Какво искаш да кажеш?
— Знам каква ще бъде съдбата ти.
Той се изсмя грубо.
— Клавдия ми разказа. Знаеш, че не вярвам в предсказания.
— Смяташ, че съм заслепена, защото съм твоя майка. Грешиш, сине. Ти самият си заслепен от повърхностни мисли. Още не си се научил да четеш в себе си. Мислиш за баща си, мислиш за дедите си роби, мислиш за майка си – освободената робиня Юлия Корделия. Ти забравяш, че си свободен човек, един от онези, на които империята дължи съдбата си. Възхищението ти от Рим е толкова голямо, че ти се виждаш негов слуга завинаги. Обаче забравяш, че най-великият измежду воините, ако иска, взема титлата август. Ти се правиш, че не чуваш божията воля, защото все още не знаеш какво представляваш за тях. Ти се задоволяваш с кръвта по сабята си, докато те очакват повече, много повече. Това ще дойде. Ив този ден ти ще бъдеш Аврелиан Август.
— Майко!
— Не възразявай, чуй ме добре и помни думите ми. Лавровият венец ще окичи челото ти. Не утре, нито вдругиден. Други ще си послужат и ще злоупотребят с пурпура, преди Рим да те приветства, както не е приветствал никой император от много отдавна. Твоят враг ще бъде враг и на боговете. Той ще е съвършено непознат, никое човешко същество няма да му се е опълчвало все още, никое, което боговете биха могли да обикнат. И ти, Аврелиан Август, моят син, ти ще ги защитиш.
Тя млъкна, гледайки го настойчиво. Без да продума, Аврелиан се взираше в тъмните й очи, сякаш търсеше светлина в пустотата между звездите. Тя се усмихна много нежно и сложи ръце на тила му.
— Ти ще отидеш да се биеш. Не се страхувай. Ти ще победиш. Но ти, само ти, защото ще се биеш за император, когото боговете са осъдили.
— Майко!
— Деций ще умре, Аврелиан. Никой не би могъл да попречи, дори и ти. Тогава ще разбереш, че твоята майка казва истината. Бъдещето е такова, каквото всевишните искат да бъде. Те очертават онова, което ще преживееш, като широк и красив път.
И след миг добави с почти шеговит тон:
— И не се бой от жените, сине мой. Боговете ще те прославят чрез една жена.
≈ 10 ≈
ДУРА ЕУРОПОС
Персийският офицер отметна края на тоягата си и разпръсна с този жест покритите с прах работници, които го заобикаляха. Той потърси с очи една фигура и я откри на няколко стъпки от себе си – слабичко момче с фино лице, полускрито от качулката на вехто и мръсно палто на райета. То ядеше твърда пшеница, с малко камилска мас за вкус и оставаше безразлично към оживлението, което го заобикаляше.