Царицата на Палмира [Златните вериги]

— Защо боговете ме карат да се срамувам заради син като този? – попита Оденат искрено учуден.

— Боговете още не са решили – отвърна Зиновия усмихната.

* * *

— Не бива да се настъпва нито срещу Шапур, нито срещу Палмира – заяви тя, – а към Емеса и римляните.

— Срещу римляните?

— Да, срещу легионите на узурпатора, Всепрославени. Ти го каза: Макриан и неговата клика са просто предатели! Ние трябва да настъпим срещу тях, преди те да успеят да възстановят силите си.

Нурбел изсвири през зъби:

— Това няма да бъде по-лесно, отколкото беше битката ни срещу персите. Доколкото знам, поне четири легиона са приветствали Макриан.

— Той е купил тяхното покорство, не тяхната смелост – възрази Зиновия. – Колко струват думите на един фалшив август пред армията на великия Оденат, която победи бронираните коне на Шапур? Освен това Всепрославения ще разгласи преди битката, че е верен на Валериан Август, а не на узурпатора Макриан. Ако командирите от тези легиони притежават все още малко чест, те ще се подчинят на палмирския цар, без да се бият.

Оденат се спогледа с Нурбел. Онова, което Зиновия не казваше, беше, че легионите, както и целият Ориент, бяха чули името на Алат. Воините се възхищават на победителите… и предпочитат да се присъединяват към тях.

— Това би било възможно – допусна Всепрославения тъжно, – ако римляните не знаеха също така, че ти си ранена и че Алат няма да е начело на моите воини.

— Ликвидирането на Макриан няма да попречи на Хайран да се затвори в Палмира, за да ни попречи да се върнем в града – добави Нурбел. – Той е достатъчно луд, за да се заинати…

— Тогава Хайран и неговият префект се заблуждават, също както и римляните.

Нурбел и Всепрославения погледнаха Зиновия неразбиращо.

— Ти, Нурбел, ти можеш да се завърнеш в Палмира с твоите камилари още тази нощ. Ако го направиш бързо и без много шум, изненадата ще бъде най-голямата ти сила. Хайран и неговият префект са самонадеяни глупаци. Градът ще бъде в ръцете ти, преди те да се усетят. През това време ние ще тръгнем към Емеса, Всепрославени. Ще бъда до теб, както бях през всички предишни битки.

— Не думай! – провикна се Оденат. – Твоята рана няма да ти позволи да яздиш още много дни, дори седмици…

— Моята рана не е важна. Ние трябва да ударим сега.

— Не! Това означава да те убием.

— Всепрославени, Алат трябва да върви пред твоите воини.

— Не пренебрегвай болката или пред Емеса ще се яви една умираща Алат! Ще те изгубя и ще изгубя битката, защото палмирските войници ще решат, че боговете ме изоставят.

Зиновия сграбчи ръката на съпруга си и я постави на гърдите си. Допирът го накара да потръпне.

— Довери ми се. Ако се налага, ще пътувам в колесница или каруца първите дни. Ще имам достатъчно време да се лекувам, когато завладеем Емеса.