Царицата на Палмира [Златните вериги]

Нурбел долови нежната и толкова необичайна усмивка, която променяше грубото лице на Оденат. Сведе поглед. Собствените му очи блестяха повече, отколкото трябваше.

— Вярно ли е, че римският император е в ръцете на Шапур? – попита Зиновия, след като пийна вода от сребърна чаша.

Нурбел разказа онова, което бяха научили. Вместо да хвърли легионите си срещу отслабените от победите на Палмира перси, старият Валериан Август избрал да подари на Шапур злато. Без да осъзнава опасността, дори отишъл лично да връчи богатия дар на персиеца. Бил придружен от малобройна охрана. Персите изобщо не се затруднили да го пленят.

— Трябва да си римлянин, за да не отгатнеш капана – каза гневно Нурбел. – Императорът може би е бил силен и хитър в миналото. Но днес е само един изхабен и изкуфял старец.

— Нека боговете бъдат милостиви и да направят така, че да умре бързо – въздъхна Всепрославения. – Ако живее, Шапур ще бъде по-жесток с него, отколкото хиляда демони.

— Какво правят римляните, за да освободят императора? – попита Зиновия.

— Нищо!

Нурбел поглади брадата си, подсмихвайки се отвратен.

— Това са днешните римляни. Те бягат толкова бързо, колкото ги държат краката. Бягат към Емеса, докато Шапур ще бъде скоро в Антиохия, избивайки и грабейки както той знае да го прави, когато има пред себе си само слабаци. Римляните получиха онова, което заслужават.

Сега бяха узнали, че прокуратор Макриан, вместо да помогне на Валериан, беше побързал да вземе властта над легионите в Ориента, за да бъде провъзгласен за август, узурпирайки безсрамно титлата. Той от години управляваше парите на империята от Антиохия до Палмира. Никой нямаше илюзии по отношение на него.

— Змии и скорпиони, лъжи, притворства и предателства – ето от какво е направен Рим! – каза Нурбел. – Империята е твърде старо дърво. Неговите корени са изгнили, а клоните му са твърде дълги. Не бива нищо повече да се очаква от Рим. За какво победихме три пъти този плъх Шапур?

Оденат вдигна успокоително ръка.

— Една спечелена битка никога не остава без последствия. Валериан не е глупак. Паднал е в капана на персиеца, защото е бил предаден от онези, на които се е доверявал.

— Какво смяташ да правиш сега? – попита Зиновия съпруга си.

Нурбел отговори вместо него:

— Защо да се бием още срещу персите? Да се върнем в Палмира. Градът и твоят син имат нужда от присъствието ти, Всепрославени, повече от римляните. Зиновия ще може да лекува раната си на малко по-уютно място.

— Ние също сме Рим, Нурбел. Аз съм член на сената.

— Извини ме, Всепрославени – заинати се Нурбел, – но ти не си стъпвал в Рим и с върха на ботуша си!

— Аз се заклех във вярност на императора пред боговете! Великият Оденат не се отказва от думата си. И щом Шапур унижава императора, ще се изправи пред мен. Да не искаш да станем като римляните и да бягаме, забравили дълга си?