Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Какво има? — извиках аз, ставайки.
— Мили приятелю, трябва да ставаме, време е да се върна в манастира.
— Облечи се и ми направи удоволствието да те видя в облеклото на светица, тъй като се разделяш от мен като девица.
— Бъди за този път доволен, мое сладко съкровище, и се научи от мен на въздържание, друг път ще бъдем по-щастливи. Щом си отида, можеш да си отпочинеш тук, ако не ти предстои нещо важно.
Тя позвъни и се яви същата жена, която бе дошла вечерта и която без съмнение беше нейната довереница и тайна посредница при любовните й мистерии. След като моята възлюбена бе фризирана, тя се съблече, заключи накитите си в един шкаф и облече едно монашеско елече, скриващо нейните великолепни полукълба, които през тази напрегната нощ допринесоха най-много за моето щастие. След това облече своето монашеско облекло. Когато довереницата излезе, за да уведоми гондолиера, тя ме целуна нежно и пламенно и каза:
— Чакам те вдругиден, тогава ще ми кажеш коя нощ ще прекарам с теб във Венеция. И тогава, нежни приятелю, ще бъдеш напълно щастлив, а и аз също. Сбогом.
Щастлив, макар незадоволен, легнах отново и спах до обяд.
Напуснах къщата, без да видя някого и се отправих добре маскиран към Лаура, у която намерих едно писмо от моята скъпа Ч.Ч. Последното гласеше следното:
„С това си писмо, мили приятелю, ти давам едно указание за моите разбирания и се надявам, че то не само няма да ми навреди пред теб, но чрез него ще достигнеш до убеждението, че въпреки младостта си, аз съм в състояние да пазя тайна и че съм достойна да стана твоя жена. Понеже съм сигурна в сърцето ти, то аз не те укорявам заради въздържанието ти към мен, и понеже съм ревнива само относно това, което отклонява духа ти и може да попречи на търпеливото понасяне на жестоката ни раздяла, то трябва да се радвам на всичко, което ти доставя удоволствие. Слушай! Когато вчера минавах по един коридор, изтървах една четка за зъби. За да я взема, бях принудена да поместя една табуретка, при което забелязах в стената една цепнатина. Станала съм вече толкова любопитна като калугерка — защото този порок е нещо естествено за безделието на манастирския живот и поставих бързо окото си на тази цепнатина. И видях — отгатни, кого? Теб, сладък приятелю! Ти разговаряше много оживено с моята прелестна приятелска, майка М.М. Едва ли би могъл да си представиш моята изненада и моята радост! Но скоро тези две чувства отстъпиха на страха, че мога да бъда забелязана и да възбудя любопитството на някои недискретни. Поставих бързо табуретката на мястото й и се отдалечих. Кажи ми всичко, мой мили приятелю — ще ме направиш щастлива. Как бих могла аз, която те обичам с цялата си душа, да не бъда любопитна да узная подробности относно една такава баснословна гледка. Кажи ми, дали тя те познава добре и как се е запознала с тебе. Тя е моята нежна приятелка, за която вече ти писах, но не намерих за нужно да споменавам името й. Тя ми дава френски уроци и ми даде също книги, чрез които добих познания в една област, в която са посветени само малко жени. Без нея, приятелю, не бих открила причината на неразположението, което щеше без малко да ми струва живота. Тя ми даде веднага бельо и кърпи. Честта си дължа на нея. Но едновременно тя естествено трябваше да узнае, че имам възлюбен, както впрочем и аз зная, че и тя има. Но и двете не сме били любопитни да проникнем по-дълбоко в тайните си. Майка М.М. е рядка жена. Сигурна съм, скъпи приятелю, че вие се обичате, не може да бъде другояче, тъй като се познавате, но понеже не съм ревнива, то заслужавам да ми кажеш всичко. Но съжалявам и двама ви, защото страхувам се, всичко, което сте в състояние да направите, може само да раздразни страстите ви. Целият манастир вярва, че си болен, а аз, аз умирам от желание да те видя. Ела поне само веднъж. Сбогом!“