Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Новините, които носи Субаи, са много тревожни — каза той.
Калис сведе очи.
— Знам. Имам чувството, че ще е разумно да се върна в Кралството и отново да служа.
Томас сложи ръка на рамото на сина си.
— Ти даде своя дял. Мисля, че аз трябва да се върна в Кралството.
Калис погледна баща си.
— Но ти каза, че…
— Знам. Но ако тази заплаха се окаже онова, което двамата с теб знаем, че може да е, тогава ако не се справим с нея сега, при Илит, някой ден ще трябва да се справим с нея, само че тогава ще се сражаваме тук.
— Това е същата лудост, която унищожи моето село отвъд морето — промълви Елия. — Те са неизмеримо зли. С черни души и нямат сърца. — Погледна към играещите си синове. — Само някакво чудо изпрати Миранда да ни спаси. Бяха избили всички други деца в селото.
— Чакам мъдростта на Акайла за това, но мисля, че трябва да отлетя до Острова на чародея и да се посъветвам и с Пъг — каза Томас.
— След като демонът беше унищожен, мислех, че вече ще е въпрос между хора — каза Калис.
Томас поклати глава.
— Ако разбирам и една десета от това, което ми се каза, никога няма да бъде въпрос само между хора. Винаги ще има много по-велики сили зад тези хора, и всеки път между тези сили ще трябва да се налага равновесие.
Стана.
— Ще се видим ли на вечеря?
— Ще вечерям с Елия и момчетата — отвърна му Калис.
Томас се усмихна.
— Ще кажа на майка ти.
Продължи безцелно през Елвандар, неговия дом през по-голямата част от живота му, и както се случваше всеки ден, изпита искрена възхита, че му е било позволено да живее тук. И да имаше по-красиво място в сътворението, не можеше да си го представи. Отчасти това го бе накарало да положи онази клетва — винаги да бъде тук и да го брани, защото не можеше да си представи света без Елвандар.
Продължи да обикаля и в един момент видя, че краката му са го върнали на поляната на съзерцанието. Акайла се беше изправил след медитацията и закрачи към него. Лицето му беше помръкнало от грижа. Томас се изненада, защото водачът на елдарите рядко разкриваше мислите си толкова небрежно.
— Видя ли нещо? — попита Томас.
Акайла се обърна към Татар и другия елф и каза:
— Благодаря, че ме напътихте. — Хвана Томас за лакътя и добави: — Походи с мен, приятелю.
Поведе Томас през една тиха част на леса, към края на вътрешния кръг на Елвандар. И когато се увери, че са съвсем сами, каза:
— Нещо тъмно все още се таи в Крондор. — Погледна Томас. — Но и нещо възхитително. Не мога да го обясня, но някаква древна сила на доброто е на път да се завърне. Може би самата вселена се опитва да се поправи.
Акайла беше главатар на елдарите, древно разклонение елфи, стоящи най-близо до расата на валхеру. Томас беше привикнал да цени съвета му. Прозренията му бяха несравнимо дълбоки.
— Но каквато и добра сила да има там, злото, излято от демона преди да бъде унищожен, е по-силно — продължи Акайла. — Тази черна злина си има слуги и те трупат сили в Илит и Зюн, а вече и в Ла Мут.
— Това, което каза Субаи за човешките приношения?
— Става дума за огромно зло и огромна сила, и тя нараства с всеки ден. Слугите на такова зло са глупци и нямат представа какво носят на самите себе си, не само на останалите. Те не знаят, че ще унищожат първо собствените си души. Като бездушни хора, те не изпитват нито страст, нито срам, нито съжаление. Действат импулсивно, търсят онова, което мислят, че им е нужно — слава, власт, богатство, капаните на могъществото. Не съзнават, че вече са загубили и че всичко, което правят, служи само за гибел и разруха.
Томас дълго мълча, след което промълви:
— Имам паметта на валхеру, така че тези импулси са ми добре познати.
— Твоите предци валхеру са живели в други времена, приятелю. Вселената е била подредена другояче. Валхеру са били естествени сили, не са служили нито на доброто, нито на злото. Но това нещо е нещо зло, вън от всякакви други съображения, и то трябва да бъде изкоренено и унищожено. А за да стане това, силите, които се стремят да удържат и да оцелеят от погрома, трябва да помогнат.
— Значи трябва да замина и да отдам силата си — каза Томас.
— От всички нас тук ти единствен притежаваш средствата, с които да наклониш везните в полза на доброто — отвърна Акайла.