Спомен за светлина

Войските на Шара обаче не се отказваха. Дисциплината ги тласкаше да правят това, което сърцата им зовяха да спрат. Победата на Лан нямаше да спечели битката мигновено - враговете бяха твърде много, - но без Демандред Сянката изгуби посока. Дори Сенчестите показваха колебливост заради това, че бяха останали без водач. Тролоците започнаха да отстъпват и да се прегрупират.

Мат и Пограничниците препуснаха устремно на югоизток по Височините и най-сетне се добраха до Лан. Мат скочи от коня си и сграбчи за рамото залитащия крал на Малкиер. Лан го погледна с благодарност, а после очите му помръкнаха и той изпусна главата на Демандред.

Мъж с черно наметало спря коня си до тях. Мат не беше разбрал, че Наришма все още е с тях и се сражава с Пограничниците. Кандорецът Аша’ман скочи от коня, хвана Лан за другата ръка и се съсредоточи.

Бързият Цяр върна Лан в съзнание.

- Качи го на кон, Наришма - каза Мат. - Можеш да продължиш с него, щом се върнем при армията ни. Не искам да ни заклещят, ако проклетите тролоци решат да се върнат на Височините.

Препуснаха обратно на североизток и се врязаха в тила на десния фланг на тролоците. Пробиха си път с мечове и пики и внесоха още по-голям смут сред зверовете. Щом преминаха, Пограничниците обърнаха конете и отново връхлетяха срещу тролокските орди, които се озъртаха във всички посоки, без да знаят откъде ще дойде следващата атака.

Мат и Наришма продължиха към своя тил и щом стигнаха, Наришма смъкна малкиереца от коня и го положи на земята, за да продължи Цяра, а Мат се спря, за да обмисли положението.

Зад тях се трупаше мъгла. Изведнъж го порази ужасна мисъл. Пренебрегнал беше една ужасна възможност. Рогът на Валийр все още зовеше в далечината - звук, който не можеше да се сбърка с никой друг. Но… „О, Светлина. О, проклети пънове на бойно поле. Кой го наду? Коя страна?”

Мъглата се сгъсти, пипалата й бяха като червеи, изпълзели от земята след дъждовна буря. Сбра се на гъст облак над земята и през нея препуснаха конници. Конници от легендите. Буад от Албхаин, царствена като кралица. Амаресу, вдигнала високо бляскавия си меч. Хенд Ковача, с чук в едната ръка и кинжал в другата.

А пред героите, висок и внушителен, с нос като клюн, препускаше Артур Ястребовото крило. Носеше меча си, Правосъд, на рамото, докато яздеше.

Един от героите се отдели като струйка мъгла и препусна нанякъде. Мат не можа да го види добре. Кой беше и накъде бързаше толкова?

Придърпа шапката си над челото и смуши Пипс напред да посрещне древния крал. „Ако се опита да ме убие, поне ще разбера коя страна го е призовала”, помисли си и вдигна ашандарея на седлото си. Можеше ли да се опълчи на Артур Ястребовото крило? Светлина, можеше ли _който и да е_ да се опълчи на някой от героите на Рога?

- Здрасти, Ястребово крило - подвикна Мат отдалече.