Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

Догадката се оказа напълно вярна, защото мистър Боб Сойър бе завързал плетената бутилка за края на бастуна и барабанеше с нея по прозореца в знак, че желае и неговите приятели вътре да опитат от съдържанието в името на тяхната дружба и разбирателство.

— Какво да направим? — вълнуваше се мистър Пикуик, гледайки бутилката. — Тази история е още по-нелепа от миналата.

— Смятам, че най-добре ще е да я вземем вътре — предложи мистър Бен Алън. — Това ще му послужи за урок, ако я вземем и я задържим, нали?

— Правилно — съгласи се мистър Пикуик. — Да я взема ли?

— Да, смятам, че е най-подходящият изход от това положение — отвърна Бен.

Тъй като този съвет напълно съвпадаше със собственото му мнение, мистър Пикуик спусна внимателно прозореца и освободи бутилката от бастуна, при което бастунът биде изтеглен нагоре и се разнесе сърдечният смях на мистър Боб Сойър.

— Какъв е веселяк! — рече мистър Пикуик, обръщайки се към спътника си с бутилката в ръка.

— Да, да — потвърди мистър Алън.

— Човек просто не може да му се сърди — забеляза мистър Пикуик.

— И дума да не става — съгласи се Бенджамин Алън.

През време на тази кратка размяна на мисли мистър Пикуик, изпаднал в разсеяност, отпуши бутилката.

— Какво е? — запита Бен Алън нехайно.

— Не зная — отвърна мистър Пикуик също тъй нехайно. — Струва ми се, че мирише на млечен пунш.

— А, тъй ли? — рече Бен.

— Тъй ми се струва — отвърна мистър Пикуик, внимавайки да не каже случайно нещо, неотговарящо на истината. — Забележете, не бих могъл да твърдя със сигурност, ако не го опитам.

— Да, най-добре го опитайте — рече Бен. — Ние трябва да знаем какво е.

— Тъй ли смятате? — отзова се мистър Пикуик. — Добре, ако искате да разберем, аз естествено нямам нищо против.

Винаги готов да се жертвува за своите приятели, мистър Пикуик веднага вкуси доста продължителна глътка.

— Какво е? — прекъсна го с известно нетърпение Бен Алън.

— Странно — рече мистър Пикуик, мляскайки неколкократно с устни, — не можах добре да разбера. О, да — отвърна мистър Пикуик, след като вкуси отново, — наистина е пунш.

Мистър Бен Алън погледна мистър Пикуик; мистър Пикуик погледна мистър Бен Алън; мистър Бен Алън се усмихна; мистър Пикуик не се усмихна.

— Ще му послужи за урок — рече последноупоменатият джентълмен с известна строгост, — ще му послужи за урок, ако се изпие до капка.

— Точно така мисля и аз — рече Бен Алън.

— Наистина ли? — отвърна мистър Пикуик. — Тогава: за негово здраве! — С тези думи този прекрасен човек всмукна най-енергично от бутилката и я връчи на Бен Алън, който побърза да последва примера му. Усмивките станаха взаимни, а млечният пунш изчезваше постепенно.

— В края на краищата — рече мистър Пикуик, пресушавайки последната капка — лудориите му бяха действително много смешни; много забавни наистина.

— Да, и още как! — потвърди мистър Бен Алън. А за да докаже, че Боб Сойър бе един от най-духовитите младежи на този свят, той започна да забавлява мистър Пикуик, като му заразправя надълго и нашироко една случка: как този джентълмен тъй се напил веднъж, че чак го втресло и му обръснали косата; повествованието на тази занимателна и приятна история биде спряно от спирането на самия екипаж при странноприемницата „Камбаната“ в Баркли Хийт за смяна на конете.

— Слушайте! — рече Боб, надзъртайки от прозореца. — Ще обядваме тука, нали?

— Да обядваме!? — почуди се мистър Пикуик. — Но ние сме преминали само деветнадесет мили, а ни остават още осемдесет и седем и половина.

— Точно затова трябва да хапнем нещо; по този начин ще издържим на умората — възрази мистър Боб Сойър.

— О, напълно е невъзможно да се обядва в единадесет и половина през деня — отвърна мистър Пикуик, поглеждайки часовника си.

— Да, прав сте — съгласи се Боб. — Най-добре ще е някаква закуска. Хей вие, сър! Закуска за трима, веднага, и не впрягайте конете до четвърт час. Кажете им да сложат на масата от всичко, което имат като студени закуски, а също няколко бутилки бира и нека опитаме най-хубавата ви мадейра. — Давайки тези нареждания с невероятна важност и разпоредителност, мистър Боб Сойър веднага се стрелна в сградата да надзирава приготовленията; след по-малко от пет минути той се върна, за да съобщи, че всичко било чудесно.

Качеството на закуските напълно оправда хвалебствието, изразено от Боб, и не само този джентълмен, а и мистър Бен Алън, и мистър Пикуик си хапнаха здравата. Под грижата на тримата бутилираната бира и мадейрата бидоха бързо ликвидирани; а когато заеха отново местата си (конете бяха вече сменени), с плетената бутилка, напълнена с най-добрия заместител на млечен пунш, който би могъл да се достави в такъв кратък срок, бойната тръба прозвуча и червеното знаме се развя без каквото и да е възражение от страна на мистър Пикуик.