Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— На господаря ли, скъпи? — запита старицата и се захили.
— Аха! — отвърна Точиларя, постави на масата голяма опакована клетка и започна да я разопакова, като си служеше с ръцете и зъбите. — Това е папагал.
— Това папагалът на мистър Каркър ли е, Роб?
— Затваряйте си устата, ако обичате, мисис Браун! — каза раздразнено Точиларя. — Защо назовавате имена! Да бъда проклет, ако тя не е в състояние да докара човека до лудост! — добави Роб и от отчаяние заскуба косата си с две ръце.
— Какво! Значи, ме ругаеш, неблагодарно момче! — извика старицата, мигновено изпаднала в ярост.
— Опазил ме бог, мисис Браун, съвсем не е така! — отвърна Точиларя и очите му се напълниха със сълзи. — Нима е имало някога… Нима не си давам душата за вас, мисис Браун?
— Така ли, миличък Роб? Наистина ли, пиленце?
След тези думи мисис Браун отново ласкаво го стисна в обятията си и не го пусна, докато той, с настръхнала коса, не зарита силно, но безуспешно с крака.
— Ох! — възкликна Точиларя. — Какво нещо е да се нахвърлят върху теб с прегръдки! Как ми се иска тя да… Как се чувствувате, мисис Браун?
— Ей! Не си идвал тук от една седмица! — рече старата жена и го погледна укорително.
— За бога, мисис Браун — отвърна Точиларя, — нали ви казах преди една седмица, че ще дойда точно тази вечер? Ето ме! Защо нареждате така! Бих искал да проявите повече разум, мисис Браун. Гласът ми спадна от непрестанните ми оправдания пред вас, а лицето ми лъсна от прегръдките.
Той силно затърка лицето си с ръкав, сякаш да махне придобития от ласките гланц.
— Пийни си една глътка да се успокоиш, Робин — рече старицата, взе бутилката, напълни чашата и му я подаде.
— Благодаря ви, мисис Браун — отвърна Точиларя. — За ваше здраве! Желая ви дълъг… и прочие!
Ако се съдеше по изражението на лицето му, в това „прочие“ съвсем не се включваха много добри пожелания.
— Също и за нейно здраве! — добави Точиларя и погледна към Алис, която седеше, втренчила очи, както му се струваше на него, в стената отзад, а всъщност тя наблюдаваше лицето на застаналия на вратата мистър Домби. — И на нея желая същото!
След тези два тоста той пресуши чашата и я остави на масата.
— И така, мисис Браун — продължи Роб, — нека да проявим сега повече разум. Вие разбирате от птици и знаете привичките им, това ми е известно, за мое нещастие.
— Нещастие ли? — повтори мисис Браун.
— Исках да кажа, за мое удоволствие — поправи се Точиларя. — Как прекъсвате човека, мисис Браун! Сега отново всичко ми излезе от главата.
— Разбирала съм от птици, Роби — подсказа му старата жена.
— А, да! — сети се Точиларя. — Аз трябва да се грижа за този папагал… тъй като някои неща се разпродадоха и едно домакинство се разби… и тъй като в момента не желая да привличам вниманието върху себе си, бих искал за около една седмица вие да пазите папагала и да го храните, ако обичате. Щом трябва непрестанно да идвам тук — замислено рече Точиларя с унила физиономия, — по-добре е да идвам с някаква цел.
— Да идваш с някаква цел ли? — изпищя старицата.
— Искам да кажа, освен заради вас, мисис Браун — поясни малодушният Роб. — Не че са ми необходими допълнителни причини, мисис Браун, уверявам ви. Не започвайте наново, за бога.
— Той не ме обича! Той не ме обича така, както аз го обичам! — извика мисис Браун и вдигна костеливите си ръце. — Но аз ще се погрижа за папагала му.
— И добре се погрижете за него, мисис Браун, нали разбирате — рече Роб и поклати глава. — Само веднъж да разрошите перата му, и струва ми се, че това ще се разбере.
— Значи, такова набито око има той, Роб? — бързо попита мисис Браун.
— Да, мисис Браун! — потвърди Роб. — Но нека да не говорим за това.
Като млъкна внезапно и боязливо огледа стаята, Роб си напълни отново чашата, бавно я изпи, поклати глава, а после започна да прокарва пръсти по пръчките на решетката сякаш за да избегне току-що засегнатата опасна тема.
Старицата лукаво го изгледа, приближи стола си по-близо до него и като погледна към папагала, който при нейния възглас се спусна от позлатения купол, рече:
— Сега без работа ли си, Роби?
— Това вас не ви засяга, мисис Браун — лаконично отвърна Точиларя.
— Навярно получаваш заплата в отсъствието на господаря си, Роб? — запита мисис Браун.