Приключенията на Казанова

— Аз имам същото такова — каза тя, и ме остави също да помириша.

— Есенцията е много рядка и струва много скъпо.

— Затова и не може да се купи.

— Това е вярно. Производител на тази есенция е коронована глава, кралят на Франция. Той е произвел един пфунд211 от нея, което му е струвало тридесет хиляди ливри.

— Моят любовник получи розовото масло като подарък и ми отдели от него.

— Госпожа Де Помпадур, чрез посредничеството на сегашния тукашен френски посланик, господин Де Вернис, изпрати едно пълно шишенце на венецианския посланик в Париж, господин Де Мочениго.

— Познавате ли господин Де Вернис?

— Точно в деня, когато се сбогуваше с нашия посланик, имах честта да се храня с него. Господин Де Вернис е облагодетелствуван от щастието и със своите заслуги умее да го задържи. Благороден е както по ум, така и по произход, мисля, че той е един граф Де Лион. Спомням си, че заради красивото си лице, бе получил прякор бел-бабе. От него имаме една малка стихотворна сбирка, която му прави чест.

Наближаваше полунощ, бяхме се нахранили отлично и седяхме пред хубав огън. Освен това, бях влюбен във великолепната жена и понеже времето ми се струваше скъпоценно, станах настойчив. Но тя все още се противеше.

— Жестока приятелко — извиках аз, — затова ли само ми обеща блаженство, за да ме накараш да изтърпя всички мъки на Тантала? Ако не желаеш да се отдадеш на любовта, то отстъпи поне на природата. Вечерята ни беше отлична, нека сега отидем в леглото!

— Спи ли ти се?

— Разбира се, не, но в този късен час се отива в леглото. Позволи ми да те отнеса в леглото, аз ще седна до твоята възглавница или ще си отида, ако желаеш.

— Ако си отидеш, ще ми причиниш голяма болка.

— Моята не би била по-малка, вярвай ми! Но ако остана какво ще правим?

— Можем да се изтегнем съвсем облечени в тази софа.

— Облечени! Така да бъде. Ще те оставя да спиш, ако желаеш. Но мен ще извиниш, ако не спя. Защото да спя до теб, и то с дрехите си, — това е нещо невъзможно.

— Чакай!

Тя стана, с леко дръпване разтегна канапето, извади възглавници, чаршафи и покривки и приготви едно великолепно, широко и удобно легло. Тя взе една голяма джобна кърпа и я върза около главата ми, след това ми даде една втора и ме покани да й направя същата услуга. Пристъпих към това, без да оставя да се забележи отвращението ми от нейната перука, но едно ценно откритие ми причини най-приятната изненада. Вместо перука, държах в ръката си най-хубавата коса. От щастие и възхищение, нададох силен вик, на който тя сърдечно се изсмя, след това ми каза, че една калугерка няма друго задължение, освен да крие косата си от погледите на профаните. В същия момент тя ме блъсна тъй умело, че паднахме с цялата си дължина върху канапето. Скочих, съблякох за минута дрехите си и се хвърлих повече върху, отколкото до нея. Тя ме прегърна силно с двете си ръце, като ми каза да й простя всички мъки, които ми е причинила чрез своята съпротива. Не бях постигнал още нищо съществено, говорех, но знаех да владея нетърпението си, мислех, че още нямах правото да предявявам искания. Развързах пет или шест панделки и моето сърце заби от наслада, когато тя ми позволи и аз станах притежател на най-красивите гърди, които покрих с целувки. Но с това се ограничи и цялото й благоволение. Колкото повече виждах от нейната съвършена красота, толкова по-пламенни ставала моите усилия, но напразно. Изморен, трябваше да се откажа от борбата и притискайки я до гърдите си, най-после заспах в нейните обятия. Събуди ме някакво шумолене.