Гаснещ зрак [bg]

— Стига с това. Не съм толкова древен, знаеш ли. Изобщо. Не и в огромната схема на нещата. Стар колкото един свят? Колкото живота на една звезда? Разбери: ние съществуваме с единственото предназначение да бъдем свидетели на съществуването. Това и само това е общият ни принос към всичко, което е било сътворено. Служим, за да внесем съществуване в битието. Без очи, които да виждат, не съществува нищо.

— Значи наистина имаме предназначение — каза Ифайли.

Кадиг Авал сви рамене.

— Стига всичко, което съществува, да има предназначение. Предположение, в което оставам неубеден.

— Какво е нужно, за да бъдеш убеден? — попита намръщено Коря.

— Убеждаване.

— От кого?

— Да, това е обезсърчаващата част, нали?

Коря изръмжа тихо, хвана ръката на Ифайли и го задърпа към вратата.

— Напускаме веднага.

— Е — каза Кадиг Авал зад тях, — беше забавно, докато траеше. Може би — добави призракът — това е единственото нужно предназначение.

Вън, отново на пътеката, Ифайли попита:

— Къде отиваме сега?

— Да вземем Аратан, разбира се — отвърна тя, без да спира да го дърпа. — Трябва да се махнем оттук — далече от тази порта на смъртта. Не можеш ли да усетиш как това спиране на времето посяга към нас? Пълзи под кожата ми, опитва се да се вмъкне по-надълбоко. Задържим ли се твърде дълго, Ифайли, това наистина ще ни убие.

— А къде ще намерим Аратан?

— При Готос, предполагам.

— Мисля, че ни трябва по-добра причина да съществуваме — каза след малко Ифайли.

Тя премисли думите му. Търсеше аргумент против тях, но не можа да намери.