Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Старицата, силно обезпокоена от тези приказки, които можеха да снижат цената на очакваното възнаграждение, дръпна леко мистър Домби за ръкава и шепнешком му каза да не й обръща внимание. Той погледна ту едната, ту другата с тревожен поглед и каза с глас, по-плътен от обичайния си:
— Разправяйте… какво знаете?
— О, не бързайте толкова, ваша милост! Трябва да изчакаме един човек — отвърна старицата. — Ще научим всичко от друго лице — ще го измъкнем… ще го изтръгнем от него.
— Какво значи това?
— Търпение — изграчи старицата и докосна лакътя му с хищната си ръка. — Търпение. Аз ще взема сведенията. Не се съмнявам, че ще успея! Ако се опита да ги скрие от мен — рече добрата мисис Браун и изви като куки десетте си пръста, — аз ще ги изтръгна от него.
Мистър Домби я проследи с поглед как закуцука към вратата и надникна навън, а после извърна очи към дъщерята, но тя седеше безмълвна и безучастна, напълно забравила за неговото присъствие.
— Значи, искаш да кажеш — заговори той, когато до него отново се приближи приведената фигура на мисис Браун — старицата поклащаше глава и си мърмореше, — че тук се очаква да дойде някой друг?
— Да! — отвърна старата жена, като го погледна в лицето и кимна.
— От когото ще получите необходимите за мен сведения?
— Да — потвърди старата жена, като отново кимна.
— Непознат човек?
— Ах, има ли някакво значение! — възкликна старицата и пискливо се изсмя. — Е, добре. Не е непознат човек за ваша милост. Той обаче няма да ви види. Иначе ще се стресне от вас и не ще каже нищо. Вие ще застанете зад вратата и сам ще прецените всичко. Не желаем да приемате сведенията ни на доверие. Какво? Ваша милост гледа подозрително на помещението зад тази врата? О, колко недоверчиви сте вие, богатите хора! Огледайте го в такъв случай!
От зоркия й поглед не убягна неволното чувство от негова страна, което бе напълно естествено при дадените обстоятелства. За да разсее това чувство, тя се приближи със свещта до вратата, за която говореше. Мистър Домби надникна вътре, увери се, че стаята е празна, и й даде знак да върне свещта на предишното й място.
— Скоро ли ще пристигне това лице? — попита той.
— Скоро — отвърна тя. — Няма ли ваша милост да поседне за няколко минути?
Той не й отговори, а започна да крачи из стаята с вид, издаващ колебание, сякаш се чудеше дали да остане, или да си отиде и сякаш се ядосваше на себе си, че изобщо е дошъл. Не след дълго обаче походката му стана по-бавна и тежка, а лицето му — по-сурово и замислено, като че той отново си припомни целта, с която бе дошъл, и изцяло бе завладян от нея.
Докато се движеше напред-назад, забил поглед в земята, мисис Браун отново седна на стола, от който бе станала, за да го посрещне, и пак се заослушва. Еднообразният шум от крачките му или пък преклонната й възраст й пречеха да чува и дъщеря й усети стъпките навън няколко мига по-рано и преди още старицата да ги е доловила, тя бързо вдигна глава да предупреди майка си. Тогава мисис Браун се вдигна от стола, прошепна: „Ето го, идва!“, мигновено отпрати госта си до мястото му за наблюдение и стремително извади на масата бутилка и чаша, та да може веднага да увисне на врата на Роб Точиларя още при самото му появяване на вратата.
— Ето го хубавото ми момче! — възкликна мисис Браун. — Най-сетне! Охо-о! Ти си ми като роден син, Роби!
— Ох, мисис Браун! — запротестира Точиларя. — Недейте! Нима щом обичате едно момче, непременно трябва да го стискате и душите? Внимавайте да не повредите клетката в ръцете ми, моля ви!
— Грижа го е повече за клетката, отколкото за мен! — извика старицата, като погледна към тавана. — А аз го обичам повече от родна майка!
— Е, не се съмнявам, че ви дължа признателност, мисис Браун — каза злочестото момче, дълбоко наскърбено, — но вие сте толкова ревнива. Разбира се, аз също много ви обичам и прочие, но не се опитвам да ви удуша, не е ли така, мисис Браун?
Когато изрече тези думи, той я погледна по такъв начин, като че не би имал нищо против да стори споменатото при благоприятен случай.
— При това да изтъквате клетката за птици! — захленчи Точиларя. — Сякаш това е престъпление! Известно ли ви е чия е тя?