Приключенията на Казанова

— Господи, какво говорите! Самата дума перука е съкрушителна. Не, бъдете сигурна, че ще ви намеря прелестна, както и да се явите. Само, моля, не си поставяйте неприятната перука в мое присъствие! Ах, аз ви обиждам, извинявам се! Отчаян съм, че говорих за това. Сигурна ли сте, че никой няма да ви види като напускате манастира?

— Можете да се убедите сам, като заобиколите острова и разгледате вратичката, която води до другия бряг. Аз имам ключ от една стая, която се намира към този бряг и мога да се доверя на сестрата, която ме обслужва.

— А гондолата?

— Моят приятел ми гарантира за верността на лодкаря.

— Що за човек е вашият любовник! Струва ми се, трябва да е стар.

— Лъжете се. Ако това бе така, бих се срамувала. Той няма даже и четиридесет години и притежава всички качества, за да бъде обичан: красота, благ характер, благородно държание.

— И той гледа със снизхождение на вашите капризи?

— Какво наричате вие капризи? Той ме завоюва преди една година и преди него не познавах никой мъж, вие сте първият, който възбужда в мен фантастични желания. Когато му признах това, той беше малко учуден, след това започна да се смее и ми обясни с няколко думи, че се излагам на опасността да попадна на някой недискретен. Би му било приятно, ако преди да отида по-нататък, поне узнае кой сте, но беше вече късно. Гарантирах за вас и, естествено, той се засмя, че се застъпвам за човек, когото съвсем не познавам.

— Кога му изповядахте всичко това?

— Онзи ден. И нищо не скрих. Показах му вашите и моите писма и той ви счита за французин, макар вие да казахте, че сте венецианец. Много е любопитен да знае кой ли сте. Но бъдете спокоен, обещавам ви да не предприема никога и най-малката стъпка, за да узнае това.

— Също така и аз няма да се мъча да узная кой е този мъж, който е толкова странен, колкото и вие. Аз съм в отчаяние, когато си спомня каква скръб ви причиних.

— Да не говорим вече за това! Защото, когато размисля добре, виждам, че другояче би могъл да постъпи само един лекомислен човек.

На сбогуване получих при прозорчето нов залог за нейната нежност и погледът й ме изпрати до вратата.

Вечерта в определения час се отправих към мястото на нашата среща. Следващ точно указанията й, стигнах до един салон, където намерих моето ново завоевание в най-елегантния официален тоалет. Салонът беше осветен от четири светилници, чиято светлина се отразяваше в огледалата и от четири хубави свещи, поставени върху една покрита с книги маса. Тя ми се видя много по-красива от по-рано, тъй като я бях виждал само като калугерка. Имаше фризура с една великолепна сплитка на тила, но аз избягвах да разглеждам последната по-подробно, толкова ми беше неприятна самата мисъл за перука, че се предпазвах да й направя комплимент за същата. Паднах на колене пред нея, за да й засвидетелствувам моята благодарност и целувах в захлас нейните хубави ръце, като подготовка за любовната борба, която трябваше да настъпи, но М.М. мислеше, че трябва да ми окаже съпротива. Колко очарователна е тази съпротива на една влюбена любима, която отлага момента на щастието, само за да може по-добре да му се наслади! Като нежен, почтителен, но едновременно смел и предприемчив нападател, който е сигурен в победата си, вложих нежно внимание, съчетано с огнена буйност. Крадейки от най-красивата уста най-горещите целувки, моята душа примираше от удоволствие. В такива встъпителни борби ние прекарахме два часа и когато те се прекратиха, и двамата се поздравихме: тя, че е могла да устои, аз, че съм могъл да обуздая нетърпението си.