Гаснещ зрак [bg]

— Виждал съм този Аратан — каза Ифайли замислено, — но не сме говорили. Всъщност той като че ли нарочно ме отбягва.

— Хаут казва, че той трябва да е моят защитник — каза Коря, — но за да съм честна, вероятно е обратното. Водил е усамотен живот, видял е и е преживял малко. Не виждам голямо бъдеще за Аратан, честно. Вероятно семейството ни ще трябва да го приеме. — Въздъхна. — Компанията ти в пътуването, Ифайли, ще е изключително добре дошла. Истинско облекчение.

— Ще го обмисля — отвърна той след кратък размисъл.

С разтуптяно сърце, Коря кимна бързо и посегна към дръжката на вратата.

Вратата се отвори сама.

— Знае, че сме тук — прошепна тя.

— Добре — отвърна Ифайли, мина покрай нея и влезе в къщата Азат.

Тя го последва.

Както и преди, тясната ниша бе смътно огряна от някакъв неведом източник на светлина, въздухът беше хладен и сух. Отсрещната стена лъщеше с нещо като скреж, а след миг привидението на отдавна мъртвия Гадател на кости излезе от грубия срез през стената.

Ифайли се поклони.

— Древни, аз съм Ифайли от…

Гласът, който го прекъсна, бе неучтив и уморен.

— От някое племе, да, от някоя равнина или гора, или чукар, пещера, издълбана високо над разбиващите се вълни. Където всяка години прелива, без да остави следа, в следващата, слънцето изгрява всяка сутрин като нов дъх, залязва всяка нощ като намек за смърт. — Призракът на Кадиг Авал махна с безплътна ръка. — От това до онова. Ще свърши ли изобщо някога? Храната е обилна, ловът опасен, но богат, и, разбира се, възбуждащ. Странници идват отдалеко, разкриват нови начини на живот, но какво значение има изобщо това? Все пак зимите стават по-студени, ветровете от север по-сурови. Има времена на глад, когато животните не идват или морето се отдръпва и богатите на улов приливни езера изчезват. А онези чужденци, е, идват все повече. Въдят се сякаш като личинки. Междувременно далечни родственици замълчават и усещаш отсъствието им. Много от тях са напуснали смъртната земя, за да не се върнат никога. Други пък вече са се лепнали за чужденците, които изумяват света с милост. Традициите отмират. Губят се порядките на земята и нишките на Спящата богиня. Губи се силата да виждаш магията в огъня в огнищата. Всичко угасва. Ставаш една сутрин и поглеждаш пещерата си, твоя скъпоценен дом, и виждаш само неговата бедност, неговата разруха и бледите мръсни лица на малкото деца, останали за да пръснат сърцето ти, защото краят е близо. А после…

— О, я вземи се разреви! — сопна се Коря. — Защо просто не му дадеш ножа да си пререже гърлото!

Кадиг Авал млъкна, а Коря се обърна към Ифайли.

— Опитах се да те предупредя. Той няма нищо ценно, което да каже на живите.

— Не е вярно — каза пазачът. — На моя смъртен родственик тук ще кажа думи от съдбовна важност. Ифайли, син на не знам кого си, от това племе или от онова, обитател на пещера или гора, или равнина, съдбата, която описах, никога няма да те сполети. Бягащите псета няма да изчезнат от света. Когато тираните дойдат сред вас, Скритите странници, погледнете съня на Спящата богиня. В него се крие тайна.